Посветено на всички споменати
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв.
- Аз съм жив! – виквам, но напразно. Не ме чуват.
Сега носят цветя.
- Не съм мъртъв! – крещя без ефект. Те продължават да носят цветя. Продължават да обикалят с наведени глави. Това е моето погребение, но аз съм жив.
Полагат ме в ковчег. Затварят капака, но аз виждам през него, защото е стъклен. Вдигат ковчега и поемат към гробищата.
Ето, пристигнахме. Изкопали са ми дупка. Има свещи. “Да се подпалите дано.” Си мисля.
- Поне няма ли да кажете нещо хубаво преди да ме погребете? – питам от ковчега. Не отговорят. Нямат какво да кажат.
Тогава някой проговаря. Пита: ...