„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка. 

- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.

- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор. 

- Какво стана със Стела? 

- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, когато ми звънна ти.

- Съжалявам. Просто исках да ти кажа, че тя не е за теб. 

- И как го прецени като дори не я познаваш? 

- Ами тя обича ли те колкото мен? 

- Мария, мисля, че много пъти сме дискутирали тази тема и нямам желание да я отваряме отново. 

Мария се разплака. Теодор не можа да понесе сълзите на най-добрата си приятелка и я прегърна. 

- Виж, съжалявам. Знаеш, че за мен си много важен човек, но просто разбери, че не те обичам по начина, по който ме обичаш ти. Аз те обичам като сестра. 

- Съжалявам за думите си. Просто не искам Стела да те нарани. 

- Какво за Стела? Къде чу да съм казвал, че я харесвам? Прекарали сме само една нощ заедно. Нищо повече.

- Теодоре, познавам те…