(Не) познатите - част 3
Произведение от няколко части към първа част
„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, когато ми звънна ти.
- Съжалявам. Просто исках да ти кажа, че тя не е за теб.
- И как го прецени като дори не я познаваш?
- Ами тя обича ли те колкото мен?
- Мария, мисля, че много пъти сме дискутирали тази тема и нямам желание да я отваряме отново.
Мария се разплака. Теодор не можа да понесе сълзите на най-добрата си приятелка и я прегърна.
- Виж, съжалявам. Знаеш, че за мен си много важен човек, но просто разбери, че не те обичам по начина, по който ме обичаш ти. Аз те обичам като сестра.
- Съжалявам за думите си. Просто не искам Стела да те нарани.
- Какво за Стела? Къде чу да съм казвал, че я харесвам? Прекарали сме само една нощ заедно. Нищо повече.
- Теодоре, познавам те…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
