Не съм за този свят родена...
Като ви казвам, че не съм за този свят родена, не ми вярвате, но си е баш така. Винаги и навсякъде казвам истината и само истината. Да си измислям разни лъжи, че и да ги помня на всичкото отгоре... А, не! Тази работа не е за мен! Къде-къде ми е по-лесно да казвам очевадната истина, досущ като онова дете от приказката за царя... Но това е било чистосърдечно дете и към него са проявили снизходителност, а аз съм възрастен човек. Като изтърся някоя истина, ме гледат с невиждащи очи, многозначително клатят глави и съчувствено цъкат с език: "Горкичката!"
Ето например, всички прехвалиха новия фешън костюм на шефката, а зад гърба й хихикаха колко смешно й стои. Не издържах и обясних на жената, че кройката на модела не е подходяща за фигурата й. Казах истината за нейно добро, а тя, вместо да ми благодари, цял месец ме гонкаше като империалист. Но следващата й покупка беше съобразена с препоръките ми. Тъкмо да я похваля за чудесния избор и колежките подеха в хор колко шармантно изглежда. А аз пак си останах с отворена уста...
Това лято се хванах да продавам закуски, за да закърпя семейния бюджет. Хората ме питаха дали баничките са пресни, а аз им отговарях, че са от три дни и са правени със стара мазнина. Една клиентка-агентка да вземе да се окаже първа братовчедка на собственичката... Още същия ден изхвърчах като тапа. Не съжалявам - може джобът ми да е празен, но съвестта ми е чиста. Нямаше да си простя, ако заради мен получаваха киселини и оригвания. Ужасно е!
Но вече сериозно почнах да се притеснявам как ще я карам нататък?! С този мой кусур за нищо не ставам. Добри хора, помогнете ми! Научете ме да послъгвам поне мъничко! То апетитът ще си дойде с яденето... Така ми се иска и аз да бъда нормален човек!
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Прегръдки от мен!
