- Но аз те обичам – смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля – мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах – Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност – колкото съм по- бясна, толкова по-лъчезарно се усмихвам. Сега направо греех. И как иначе, когато отвътре пламтях цялата.
Тази история май я започнах от края, но си имам причина – прекалено съм объркана. Работата е там, че понякога случайности в живота са подредени по начин, който те кара да си мислиш, че не са никакви случайности, а поредица от закономерности, специално създадена, за да го съсипе. В случая става въпрос не само за моя живот, струва ми се. Защото този, дето излезе така сломен от вкъщи е моят така наречен приятел, вече бивш.
Връзката ни продължи няколко месеца, започна бурно, разви се пламенно, с много любов и всеотдайност, и също така бурно и приключи. През цялото това време нито сме говорили за ...