Усещах болката от влаченето по пода, усещах болка в китките си, някой ме държеше за ръцете, дърпаше ме по пода и крещеше името ми...
Не можех да отворя очи, чувствах клепачите си толкова тежки. Сякаш бях труп, но душата ми още живееше в мен. Бях будна и жива, но тялото ми бе умряло отдавна. Исках да се събудя, да кажа, че съм добре, но сякаш някаква ужасна сила притискаше гърдите ми и не можех да стана.
Преди съзнанието ми да се събуди в мъртво тяло, се опитвах да се самоубия. Исках да сложа край на всичко. Чувствах се като най-жалкия и безсилен човек на света. А всъщност нямаше какво още да искам от живота, имах приятели, момче до себе си, което ме обичаше, семейство, дом, подкрепа...Нямаше от какво да бягам, нямах врагове, нямаше от какво да се страхувам, никой не би ме наранил. Но мисълта, че изгубих себе си, че самата аз пропилях живота си за една нощ, ме убиваше бавно. В последните седмици се бях променила много, всички го забелязваха и се притесняваха за мен. Бях станала раздразн ...