Толкова много хора минават край мен всеки ден, забързани, засилени към някаква цел, която са си поставили, за да придадат смисъл на съществуването си. Те прелитат като падащи звезди в смълчаното небе, което аз наблюдавам безучастно. Безучастно. Това е думата, която ме описва най-добре. Бих могъл да спра тези хора, да ги хвана с две ръце и да ги запитам какво си мислят, че правят, каква е тяхната илюзия, но това е безмислено. Те няма да ми обърнат внимание. Съзнавам грешката си. Аз не наблюдавам небето. Аз съм просто поредната падаща звезда, която прелита покрай нечий поглед.
Толкова много човешки животи, толкова много съдби. Какво са преживели тези хора? През какви ли мъки и радости са преминали, за да стигнат до този момент, тук и сега, за да минат покрай мен, да прелетят на моя небосвод? Стара пълна жена и очевидно лудата и дъщеря, която размахва дървен меч, а в същото време е достатъчно стара, за да има самата тя деца. Сбръчкан старец, нахлузил омачкано кепе, който наблюдава замисле ...