Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки реакцията на любимеца си комшията ме погледна доста учудено:
- Охоо! Виж ти! Теб май много, много не те е страх от едри кучета? Да не си им почитател?
- Не съм се замислял съм им или не съм им фен! А колкото до страха нямам си на идея имам ли го или напротив. Мисля че от кучето зависи не от мен.
- Еее може би е така защото не си на ясно на каква кръвожадност е способно едно толкова едро животно. Все пак те не са тревопасни…
- Защо пък?! Имам си някаква представа. Е! Страхът си го има при всички… Но ако понякога се притеснявам малко то е само от онези четирикраки хаховци с невротичните характери. Или пък от другите непредсказуемите. Дето уж махат опашки, а когато ги приближиш са готови да ти ...