Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутена? Може би беше в шок? А само преди малко клечеше до точно този труп, прегърбена, все още с дълги червени нокти и с удоволствие поглъщаше телцето на малкия фантом. Като я погледна сега, дори зениците й се бяха върнали към нормалния си човешки вид, а не светеха красиво в тъмното с отразената светлина на атешите като на котка. Чарли въздъхна.
– Лин! – извика й той, но гласът му нямаше видим резултат.
Очите на момичето отново започнаха да проблясват в тъмното, но този път по съвсем различен начин. Кристални капчици избиваха по ръба им и започнаха да се събират в малки езерца, готови всеки момент да прелеят.
– Лин! – опита отново.
Въпреки всички видими промени по лицето й, момичето не беше помръ ...