Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на краката и без помощта на Кашан‘кай. По принцип. Сега обаче петното, което му бяха закачили, щеше много да обърка всичко. Сам вдигна глава и се намръщи към прозореца на кабинета на Майстора. Твърдеше, че е политика, за да запази репутацията на Кантората, само че Казра не беше убеден. Имаше нещо повече. Нещо, което щяха да разкрият. По един или друг начин.
Сам се върна в странноприемницата тъкмо навреме за вечерята, която споделяха с Елизабет, само че от момичето нямаше и следа. Единствено страшникът седеше на тяхната маса, което веднага отказа Казра да се присъедини. Мина през кухнята, сипвайки си една малка порция, за да нахрани тялото, и се прибра в конюшнята, където мислите му все по-упорит ...