Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко часа. Всъщност, като никога до сега Сам не се беше притеснявал толкова за нея, защото цялото му внимание беше съсредоточено върху проклетата буря и Елизабет. Скърцаше със зъби всеки път, когато си спомнеше колко уплашена беше и как се беше свряла в ъгъла, покривайки се с дюшека, за да се прикрие от вятъра. Но не това беше най-страшното, а писъците й. Отекваха непрекъснато в ушите му, а този път не можеше да махне с ръка и да спре болката й. Това беше битка, която тя трябваше да проведе в реалният живот, с реални последици и колкото и ужасен да беше за него звука от виковете й, не можеше да не изпита и гордост. Беше се справила. Беше успяла почти да пробие бариерата и за малко да излезе съвсем ...