Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му отскочиха надолу – само за миг, но бе достатъчен Лизи да се изчерви, да се свие и да побърза да скръсти ръце пред гърдите си, за да ги скрие. В следващия момент върху гърба й падна нещо топло, карайки я да издаде изненадан писък, преди да осъзнае, че е нечие палто.
– Всичко е наред, Елизабет. – чу познат глас и още един чифт лъснати ботуши я заобиколиха.
Притежателят им избута мъжа, в чиито нозе все още лежеше, и приклекна пред нея, загръщайки я по-плътно с палтото. Загрижени очи с цвят на разтопено сребро намериха нейните. Предвид онова, което за малко не й се случи – или пък наистина бе мъртва? – сравнението със съдържанието на котлето би трябвало да я ужаси. Ала Елизабет усети само изнен ...