Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнали в почивния си ден, когато са отивали да посетят роднина или пък на връщане от пречистване, но други би трябвало да са били в стаите си в храма за през нощта. Това въобще не ограничаваше кръга от възможни извършители. Можеше да е абсолютно всеки. За известно време Лизи бе харесала идеята, че може би е някоя Сянка със способност да се телепортира, но пък това не обясняваше защо нападателят на онази жрица, на която с Финиан помогнаха на улицата, не го бе направил, а вместо това избяга.
Лизи бе стигнала точно до никъде, а вече бе минало почти месец от последното убийство. Твърде много време. Чарли й бе казвал, че такива убийци изпитват някаква вътрешна нужда да отнемат животи. Че е едва ли не ...