Щом вратата се затвори зад гърба им, Сам веднага пусна ризата на Чарли. Всъщност се беше зарадвал, когато усети бариерата на мошеника около стаята на Лизи. Не му хареса това, че двамата са под нея, но знаеше, че говорят за нещо, което явно никой не трябваше да чуе. Може би дори той. Мисълта накара неприятно чувство да го прободе в гърдите. Същото неприятно усещане, което го пронизваше, когато видеше Елизабет да се усмихва на Хирса. Сам побърза да го прогони и да се съсредоточи върху положителните неща. Като това, че Лизи му беше проговорила и дори го беше пипнала. Също така Флетчър най-сетне се беше завърнал и макар прашен, мръсен и доста изгорял, изглеждаше добре.
– Изглеждаш ужасно. – уведоми го Сам.
– Аз се разхождам в пустинята цял месец. – ухили му се Чарли. – Какво е твоето извинение?
Сам се замисли за миг, позволявайки си да отчете нестихващата болка в гърдите си, която така и не беше отслабнала кой знае колко и от опит знаеше, че няма да се случи, докато не намери някоя душа, к ...