Следващият половин час прекараха почти в пълно мълчание. Елизабет бе спряла да подсилва обонянието си, когато към страха, излъчван от хората в столовата, започна да се прибавя и нетърпение. Все повече от тях се отърсваха от шока и започваха да говорят помежду си.
Мъртвешкият вой сложи край на това. Сирената отекваше дори вътре в храма и се наложи един от главните жреци да постави шумоизолираща бариера, за да заглуши писъка й. Бяха повикали градската стража, така че Лизи изобщо не бе учудена, когато след още половин час една от жриците се приближи до тях и каза на Рамая, че я очакват в една от съседните стаи.
– Далширът каза, че можеш да доведеш и приятелката си. – довърши жената.
Принцесата изглеждаше доволна от видимо милия жест на брат си. Елизабет реши да не помрачава още повече настроението й, като й каже, че няма друг начин далширът да призове шпионинът си, без това да събуди подозрения.
– Ще дойдеш ли? – попита я Рамая. През цялото време не беше пуснала ръката й и сега отново сте ...