11 min reading
Сам не се появи за вечерята, която си бяха уговорили, но пък й изпрати джирд с вързана за гърба бележка. Елизабет се бе зачудила дали наистина иска да знае какво има да й казва, но тогава той, в ролята си на пустинен плъх, зацвърча и задрапа с лапичка по обувката й. Преди да реши отново да се покатери по крачола й, девойката се пречупи, наведе се и отвърза късчето хартия, като през цялото време си мислеше колко много й липсва кресливият гарван.
„Отивам на лов.“ бе гласяло посланието. На лов за отговори.
На Елизабет й се искаше да бе отишла с него. Трябваше да отиде с него. Тя искаше да открие убиеца. Плащаха й за това. И ето – макар, че бе нейна работа, отново трябваше да разчита на някой друг да й помага.
Щеше ли да дойде ден, когато щеше да е силна и самостоятелна?
Дори и да имаше такъв, определено нямаше да е днес.
Не бе търсила Рамая след инцидента със Сам и далшира вчера, казвайки си, че е по-добре да й даде малко време. Сутринта бе решена да отиде и да говори с нея, но щом я видя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up