Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би останала там и след вечеря, само и само да отложи момента, в който Рамая ще й каже, че не може да продължава да контактува с нея.
И все пак Лизи отиде до стаята й. Трябваше й минута, за да се увери, че има добър контрол над емоциите си. Пое си дъх, изправи рамене и почука. Беше ударила вратата само веднъж и тя се отвори, преди кокълчетата на ръката й да успеят да докоснат дървото за втори път.
– Лин! – посрещна я усмихнатото лице на Рамая. Далширата се дръпна в страни и я покани с жест: – Заповядай, влизай!
Лизи пристъпи вътре и за пореден път се учуди от липсата на всякакви декорации в стаята. Можеше да бъде спалнята на която и да е от другите жрици и вероятно точно това бе целта – да не се отлич ...