Малко повече от час по-късно старецът вече спеше след поредната доза лекарство. Захир им бе казал, че е сложил нещо упойващо, така че не очакваха да се събуди поне за няколко часа. Сам беше заключил апартамента дори и със заклинанията и постави задача на Франк да го следи от прозореца.
Сам и Лизи се придвижваха тихо по улиците на спящия град. Елизабет изглеждаше така, сякаш някой й е обещал голям подарък. Още като чу името на Гюлфан, погледът й светна. Изобщо не отрази, че Сам е все още крив, макар и малко да му помина, като видя как грижите за стареца бяха попретупани. Всичко изведнъж остана на заден план, но той не можеше да й се сърди. Знаеше колко много бе вложила, а това наистина беше голяма стъпка. След седмиците на лутане и удряне на камък, най-сетне имаха солидна следа. И все пак светналия й поглед и руменината по страните й го караха да се чуди дали не ревнува от престъпник.
Двамата влязоха в храма през страничната врата и необезпокоявано се изкачиха до покоите на Гюлфам.
– Ще ...