18 min reading
Тихо очакване изпълваше замрелите улици на Ан Налат, като вечерта преди Зимния празник в Рива. Гирлянди в различни цветове висяха от покриви и стени и свързваха като цветни мостове сградите, шарени фенери бяха окачени на местата на атешите, банери с различни вариации на „Луната да ви благослови!“, изписани с огромни букви и блещукащи като звездно небе от брокат, стояха подпрени – в готовност да бъдат показани утре.
Елизабет едва им обръщаше внимание, докато крачеше. Имаше чувството, че ще се пръсне. Едва сдържаше атмата си под контрол. Ако видеше фантом в този момент, щеше да го хване и разкъса със зъби, само че улавяше само красивите им сребристи дири, докато бягаха от пътя й.
Месеци търсеше някаква следа. Месеци се молеше на всеки проклет Бог да й помогне да залови убиеца на жриците. И сега, когато най-накрая го бе намерила?
Дори не беше ядосана заради това, нечистите да го вземат. Можеше да чака. Колкото и да не й се нравеше, би почакала още два дни, за да приключи. Стига да ги имаш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up