Елизабет кимна и преди да е успяла да попита Чарли дали може да отдели гвардееца от другия, бариерата просто се сви, пропускайки го отвън. Гневът на Хирса отстъпи място на объркване, но бързо се завърна, когато осъзна, че е на свобода. Изтегли меча от ножницата му и пристъпи към групата им.
– Тамеш…
Следващите думи се изкривиха от задавен вик. Сам изникна зад него сякаш от нищото, заключи в хватка едната ръка зад гърба му, а другата изви болезнено, карайки го да изпусне оръжието. Хирса се опита да халоса носа му с глава, но убиецът се отмести. Тогава започна да се извива, да напряга всички сили, докато цялото му лице не почервеня от гняв и усилие. Нито мускул не трепна по това на Сам, който да подскаже, че изпитва каквито и да е затруднения да го държи така – на място, беззащитен и с една протегната удобно напред ръка. Все едно държеше малко дете.
Лизи очакваше Тамеш да пожелае да изпробва пръстена, само че далширът стоеше като попарен. Съмняваше я псувните на Хирса да са причината. По ...