Сам изпрати гостите и отиде до жена си, прегръщайки я силно. Остана така няколко мига, но като видя, че Чарли се кани да си тръгва, най-сетне каза:
– Искам да направя нещо.
С това просто изречение прикова вниманието и на двамата върху себе си.
– Казвал съм ти няколко пъти вече, че ще ти вземем куче, когато пораснеш. – каза Флетчър.
– Не ми трябва куче, след като си имам теб. – отговори му и преди мошеника да е имал време да каже каквото и да било, започна да им разказва за плана си.
Усети как Лизи се напряга още по средата на обясненията, но го остави да изложи идеята си до край, без да го прекъсва.
– Е, какво мислите? – попита ги накрая Сам.
– Че е рисковано. – каза Елизабет разтревожено.
– Знам, моментът е идеален, каллис.
– А може и да влоши нещата. – каза Чарли сериозно. – Най-вече за теб, но не е изключено и имперското семейство да го отнесе, след като така и така ще се отвори свободно време.
– Аз съм нужен навън. Поне за известно време ще съм добре. – сведе първо поглед към жена ...