– Лизи, събуди се. – Сам се наведе над нея и нежно докосна устните й със своите. – Хайде, каллис. Ставай.
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, шейа. – усмихна й се Сам и издърпа тънката завивка.
– Навън още не е съмнало. – измрънка недоволно тя.
– Няма да съмне още няколко часа. – уведоми я и издърпа и възглавницата й. – Ставай.
Лизи изхленчи нещастно, но се надигна, сядайки в леглото. Потърка очи и го изгледа криво. Чак тогава осъзна, че е напълно облечен. Изведнъж сънят я напусна напълно.
– Какво става? – попита го напрегнато.
– Ти ставаш.
Елизабет му се намръщи отново.
– Не се опитвай да бъдеш забавен в… – погледна към часовника на стената и издаде възмутен звук. – Четири! Защо ставам в четири през нощта?!
– Защото излизаме. – отговори й разговорливо и й хвърли панталон и риза. – Обличай се, шейа. ...