Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкне от него. Нямаше как да избяга – това поне й се бе изяснило бързо. Беше прекалено слаба и бавна, а като Калахан се обръщаше да я погледне на всеки няколко секунди, не й даваше и шанс да измъкне парчето стъкло от колана си. Това обаче й оставяше само една възможност – да го остави да я завлече, където я влачеше и да се надява, че страшниците няма да я затворят в някоя от клетките, в които държаха морите. Ако успееха да я скрият от Калуш, де. Гигантът въобще не я харесваше в момента.
По някаква причина това не я влечеше особено.
Беше бясна. Наистина бясна. Мислеше си, че ще започне на чисто тук, а дори не бе имала и ден, в който да не се опитва активно да умре, преди Финиан да се появи. Как, ...