Лизи се събуди в чудесно настроение. Силуетът и този път бе отсъствала от сънищата й и тя започваше да се осмелява да вярва, че може би се е разправила с него завинаги. Онзи червей щеше да присъства в кошмарите й още дълго, дълго време, но това беше незначителна цена, ако фантомът и мрачната фигура действително са били едно и също нещо.
Финиан го нямаше в стаята и Елизабет се почувства длъжна да пробва вратата. Не се изненада, че я е заключил в стаята, особено след поредния й опит да му избяга. Все си повтаряше как трябва да приспи подозренията му и някак да спечели доверието му, но не можеше да се въздържи, когато се появи възможност да му се изплъзне, така че не можеше и истински да му се дразни, не и за това. И въпреки това откри, че всъщност му е малко обидена. Беше се изправила лице в лице с фантом без никаква магия и само с един гарван, беше го изтеглила от човека с голи ръце и почти се бе справила с него, а Калахан не каза нищо. Не я похвали, дори не й се скара, че пак е опитала ...