Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.
Беше очевидно, че все още са в слугинските владения, където можеха да се движат нечути и незабелязани от никого. Не беше тайна, че в по-големите и богати домове дори има проходи и тайни врати в стените, през които прислугата да се придвижва. Това беше особено удобно по време на прием, когато таблите с ордьоври винаги трябваше да са пълни, а шампанското –приятно охладено.
Елизабет си представяше, че подобен трафик минава и през кралския дворец, когато се готви бал. Потисна неприятния спомен за последния такъв и се прилепи до стената, за да пропусне две камериерки, помъкнали пълни кофи с вода нанякъде. Щом тръгна отново, рискува Меридит пак да я обяви за непочтителна слугиня и се приближи до нея достатъчно, за да може тихо да поп ...