– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми свидетели, Чапман, ако не обясниш в следващите три секунди къде, по дяволите, си ме завлекла и защо този… този… този… – Богове, наистина й се искаше да знае подходящи мръсни думи! – тип иска да се събличам пред него, някой ще пострада!
– Той е доктор! – изцвърча Меридит.
Елизабет отвори уста и я затвори с щрак. Обърна се и изгледа Майкъл преценяващо от върха на запрашените му обувки до масурчето руса коса, което стърчеше право към тавана. Беше дори по-млад, отколкото първоначално беше решила. Кожата му беше гладка, освен под носа, където вирееше рехав мустак.
– Това ти е докторът? – попита с насмешка. – Има ли дванадесет?
– Аз съм на двадесет и две, ако искате да знаете! – заяви Майкъл.
– Ни ...