Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на Иванов, докато слагаше стола на балкона и внимателно се качваше върху му. А балконът е на шестия етаж – бая високо си е. Отрониш ли се – няма вятърът да те носи като листче, ами направо законът за земното притегляне те поема.
Странно място е това България. Само природните закони действат неумолимо в него, човешките са все заобиколими. Що поле имат наоколо си...
А в това време Иванова погледна случайно към балкона. За да види къде се губи оня нейния смотаняк и защо още не е измил чиниите. А и кафенце трябваше вече да й е поднесъл в леглото. С две вафлички, както тя си го пие.
И го видя на столчето – олюляващ се, вдигнал ръце за сбогом. Като плувец преди скок...
Рипна Иванова, изскърца изнена ...