В клоните на една горичка живеела малка птичка. Подскачала безгрижно от клонче на клонче и се радвала на слънцето. Но случайно дочула, че в голямата гора имало и непознато щастие. Тайната му знаели само хората. Част от тях, когато пораснели, винаги носели със себе си вълшебни капки. В мига, когато ги подарявали на друг, и двамата се чувствали много щастливи. Любознателната птичка поискала да разбере, какво представляват и да го изпита това щастие, колкото се може повече.
Един ден разбрала, че до щастието се достигало, ако кацне върху рамото на човек и го помоли да й подари от своите капки. Птичките от нейното ято я молели да внимава, защото хората много рядко ги обичат истински. За повечето от тях птиците са само желана плячка или не им обръщат внимание, защото не се взират в небето, а се гледат само в краката си. Но самоуверената наивност винаги е неразделен и верен приятел на глупостта. Тя ги погледнала презрително и излетяла да търси непознатото и мечтано щастие.
Летяла по белия свя ...