НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. Е, сега ще мине и без бира, обаче...
Да, ще хапне шкембе чорба! Идеята е чудесна, но въпреки това е несъвършена – като Европейски съюз без Македония и Англия: едните са вън, а се натискат да влязат, другите са вътре, а напъват да излязат. То шкембе без бира не влиза добре. Уф, животът е пълен с дилеми, усложнения и съдбовности!
- Пък и шкембе в тия горещини... Не става! – така си каза и седна в едно открито заведение.
Донесоха му менюто. Прочете го и остана крайно недоволен. Подхвърли подвързаната брошурка на масичката, стана и дори не се обърна, камо ли да се върне. Вървеше с широки крачки и си говореше:
- Кокосов пай с облак от задушен ориз! За ненормален ли ме вземат? Или за маймуна? Тия ...