Неочакван подарък 1
Multi-part work
-
863 1 5Prose » Short stories
-
635 1 5Prose » Short stories
-
938 5Prose » Short stories
-
675 5Prose » Short stories
-
687 4Prose » Short stories
Художникът
на учителите ми по рисуване
Художникът живееше в малка къща на края на града, точно преди да започне гората. Премести се в нея след смъртта на жена си. На първият етаж имаше просторно, светло ателие, което беше същевременно и дневна; а на втория - доста скосен - малки кухня, баня и спалня. Къщата беше построена така, че когато камината на първия етаж се запалеше, посредством специално съоръжение, се отопляваше и втория.
Беше прехвърлил 60-те. Скоро му предстоеше да се пенсионира от учителската професия. Подготвяше и ученици за художествени средни и висши училища. Не спираше да рисува. За него това беше като дишането. А и ако той самият не рисуваше, как щеше да стимулира учениците си те самите да изберат изкуството за своя професия?!...
Правеше отвреме на време самостоятелни изложби, участваше в културни събития, продаваше картини. Сътрудничеше на няколко издателства в страната и Чужбина - рисуваше илюстрации за детски книжки.
Имаше си куче - пазач, с което при хубаво време правеха дълги разходки в гората. Хем тренираше кучето, хем самият той поддържаше форма така. Береше билки, които сушеше под стрехата. Събираше съчки, жълъди и шишарки за подпалки за печката, береше диви плодове, някоя и друга гъба от тези, които познаваше. До града ходеше рядко - основно, за да пазарува за цялата седмица. Виждаше се понякога с някои от бившите си ученици. Други му се обаждаха по празниците от други градове на страната или от други държави. Някои от роднините и приятелите му не бяха вече между живите. С други беше се изпокарал или просто с годините беше спрял да ги търси, както и те - него. Докато жена му беше жива, се събираха по празниците с децата и внуците, които отдавна живееха в Чужбина. След като почина, се виждаха и чуваха общо взето от празник на празник, благодарение на съвременните технологии. Изпращаха си подаръци и картички. Но нито той ги канеше да се видят на живо, нито те - него. И причината не беше само в това, че къщата му беше малка - в града имаше достатъчно хотели, хостели и къщи за гости. А в техните жилища все щеше да се намери място за още един човек за няколко дни. Истината беше, че децата му като брат и сестра близнаци винаги бяха имали много силна връзка помежду си, но не и с него. Така и не успяха да изградят този мост, въпреки опитите на майката. Те като цяло и с нея не бяха особено близки, докато беше жива.
© Радослава Антонова All rights reserved.
