Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шофьорът ми да те откара. Хайде, до понеделник.
Станах и кимнах на Мойра. Изрита ме като мръсно коте…уф… Краката ми се преплитаха яко, но гледах да не се излагам и се държах мъжки. Излязох пред къщата и едно бентли ме чакаше да благоволя да се кача вътре. Моят стар очукан форд тъжно стоеше редом с него. Стоварих се и шофьорът тръгна. Казах му адреса и почти заспивах, когато стигнахме. Прибрах се и заспах моментално. Сънувах най-хубавия сън, който може да сънува човек. Плажове, слънце, яхти, девойки, музика…
На другия ден по обяд очите ми се отлепиха и аз се размърдах в леглото. Беше 13 и нещо, слънцето блестеше в завесите, подходящо само за плаж. Надигнах се, но устата ми беше пресъхнала като пустиня. Отворих хладилника и взех една ледено студена бира. Погледнах си телефона- няколко неприети обаждания от приятелите ми Джош и Хари. Тогава се сетих, че имах среща с Джейн, а не се появих никакъв. Стана ми гадно, че и вързах такава тенекия. Звъннах на Джош и разбрах, че са с Хари на крайбрежния бар „Бялата акула“.
Взех един студен душ, дъската за сърф и подкарах колата.
В бара беше хладно и приятно. Видях на бара Хари и Джош и седнах до тях. Хари е компютърен спец, а Джош агент за продажба на имоти.
- Ееее, Стив, ти се появи човече- ухили се Джош.
- Да. Какво пиете?
- Бира, кафе, кой каквото иска.
Барманът ме погледна и аз казах:
- За мен двойно черно кафе без захар и вода с лимон.
- Много си го закъсал, щом почваш с двойни кафета-каза Хари.
- Така е, още спя.
Много не ми се комуникираше, щото ме мъчеше страшен махмурлук.
Те се смееха и закачаха, а аз бях един вид в реанимация все още. Седях безучастно. Нищо не им казах за моите преживелици от петък вечер. Ще си мълча за сега. После станахме и тръгнахме към плажа. Там се стоварих на шезлонга и заспах. Спах много време и като се събудих беше вече 17ч., а от Хари и Джош нямаше и следа. Бяха си заминали. Така изкарах съботата до сега -сън, кафе и пак сън. Беше време да се размърдам малко.
Дъската ми за сърф лежеше до мен – суха и нещастна. Реших да покарам. Метнах един поглед на океана - излизаха хубави вълни. Грабнах дъската и се потопих в студената вода. Легнах на сърфа и започнах мощно да греба с ръце. Сърфирането е като любовта, никога не мога да му се наситя…Пяна, вълни, пръски…готино е. Летиш по гребена на вълната, даваш пълен напред пред улея…вълнуващо е…Огледах се и видях, че близо до мен има една сърфистка. Тя караше след мен на десетина метра. Направих широк завой, забавих темпото и сега бях зад нея на пет-шест метра. Яхахме вълните един след друг. Момичето караше силно и бързо. После тя направи широк завой и цъфна след мен пак на пет-шест метра. Забавлявахме се…
Когато тя тръгна да излиза ми махна с ръка. Аз това и чаках, исках да се запозная с нея. Тръгнах със сърфа да излизам и го стоварих на пясъка до непознатото момиче.
Тя седна на пясъка и изпружи дългите си крака.
- Добре сърфирате. Браво!- усмихнах и се аз.
- Благодаря. И вие също.
- Аз съм Стив, приятно ми е-подадох и ръка.
- Дебора, Деби- отвърна момичето и взе ръката ми.
-
Най-хубаво е да се запознаеш с момиче на плажа, т. е. да е по бански. Тогава всичко се вижда, та да няма после изненади.
Деби беше с хубава стройна фигура, на моята възраст, средна на ръст, с дълги тъмни къдрави коси, които изскочиха като си махна шапката за плуване. А за краката и вече казах-дълги, елегантни крака, изваяни от плуване и сърф, с красиви бедра и глезени. Очите и бяха тъмни като въглен, а лицето леко смугло, но не като на слугинята мулатка на Мойра. Деби беше с прилепнало бюстие за сърф, та не можах хубаво да я преценя как е в бюста. Но Деби си я биваше, даже беше много чаровна…
Най ми е кофти като се запозная с някое момиче и да се впусна в разговор …чудя се какво да подхвана, а и още ми е махмурлушко на главата. Но Деби ми каза:
- Стив, аз ще тръгвам. Искаш ли да се видим довечера на питие някъде?
Момичето си го бива, бързо взе топката в нейното поле…ама и аз съм си готин пич де…не съм за изтърване..хи…хии…изваял съм мускули и тяло със сърф и фитнес…
Имам винаги готов отговор, така че отговорих:
-Ако искате тази вечер в девет, в Асел бар?
-Ок, Стив. В девет.
Деби стана, взе си сърфа, вдига палец за поздрав и си тръгна.
Аз полежах още малко и станах. Бях гладен след толкова сън и каране на сърфа като вълк. В хладилника нямах нищо, така че спрях пред една закусвалня и зачаках да ми донесат поръчката. Нахраних се предостатъчно, изпих още едно кафе и си тръгнах. Погледнах си телефона и видях няколко неприети повиквания. Учудих се , че са от Мойра.
Какво ли иска?
Набрах я и зачаках. Мойра не вдигаше, а аз взех да се притеснявам дали не е размислила и да развали уговорката за работата ми при нея. Пак я набрах. Ще звъня, докато вдигне проклетия телефон…
Мойра отговори най- накрая :
- Стив, имам една извънредна работа за теб. Ела ако можеш веднага. Малко е необичайно, но ми трябва доверен човек…
Гласът на Мойра звучеше сериозно и със стоманени нотки.
Толкова сериозно, че тръпки ме побиха…май не беше свързано със счетоводството…
/Продължава…../
© T.Т. All rights reserved.