5
Беше изминал по-малко от час от срещата ни с господин Милър, но сякаш бе минала цяла вечност. Със Сам вече пресушавахме втората си чаша чай с ром и разпалено обсъждахме случилото се.
- В крайна сметка възнамеряваш ли да отвориш този прословут пакет? - събеседничката ми отпи от чашата си и ме изгледа настойчиво.
- Ами ако наистина е от някой луд? Какво ще правя тогава?
- Ще се обадиш в полицията, какво друго. Нали имаше връзки там?
- Имах познанства, връзки е силно казано.
- Добре госпожице, приемам възражението. - Саманта се нацупи.
- Стигаа, не се сърди, ето отварям го. - повдигнах пакета от масата и внимателно разкъсах хартиената опаковка.
- Какво е? Какво са ти пратили? - развълнувано изстреля Сам, надничайки иззад рамото ми.
- Както виждаш е просто една черна кутия. - притеснено отвърнах – Да я отворя ли?
- Ами не, пази си я за спомен! Естествено, че ще я отвориш.
Повдигнах капака на катранено-черната картонена кутия и плахо надникнах вътре. Нямах представа какво да очаквам, а и ...