Непробудно зачатие - I
Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След залез е мъртво време... Падна гръм. Като железен клин разцепи земята. Конят се забърза. До към моста, пътят се цепеше кръстопътно на четири. От ляво, каруцата задмина човек, смален и прогизнал от дъжда като купчина сняг. Чичо Евтим изсвири и конят забави ход. Мокрият мъж ги наближи, а Евтим го подкани да се качи.
- Накъде така? Хайде, качвай се, че мъртво време ще ни настигне...
Мъжът се качи мълчаливо и седна до Евтим. Свали от врата си мокра, скоро одрана лисица и се загледа в мътните ù зеници. По едно време пророни:
- В пеперудено време живеем! Животът е кратък… Не виждаш кога си се родил, а дъждът те отмие…
- Дъжд ми изрови земята до оградата, там дето осем зарових... И всяка година чакам едно да ми остане. Попът, съдник божи на земята, с другите мъртви не иска да им попее. Грях било... - каза тъжно Евтим.
- Само грешни деца земята не иска! Некръстени...
- Децата до седмата си година са крилати, но не случихме с жената да им погалим крилата. Пък ние не сме законни... Венчило нямаме.
В приказки Евтим и непознатият му другар стигнаха селото. Влагата се бе просмукала и в мислите им. Стигнаха къщата. Евтим прикани непознатия да влезе у тях, да се постопли.
- Утре ще продължиш, братко! Пътищата винаги намират човек, дори и той да няма очи да ги търси.
Окачиха лисичата кожа на кука в двора. Поотръскаха мокрите си дрехи и влязоха в стаята. Посрещна ги бузеста, не млада жена, с влажни тъмни очи. Сирма ù бе името.
Приведена, жената наизважда сухи дрехи от дървен, изписан сандък. Докато правеше това, непознатият се взираше в понаедрялата ù фигура и специалното ù положение. Но мъжете не питат за женските работи, грешно е... Навечеряха се. Постлаха на госта до огнището и легнаха. По тавана на стаята на съпрузите се затъркаля нещо, дъските заскърцаха.
Уплашена и припотена, с полепнали по слепоочията коси, Сирма разбуди Евтим.
- Пак идват орлетата, девето ще заровим... Грешни сме! - почти изплака жената.
- Спи, дъждът е... Пак си сънувала. – каза сънено Евтим и я привлече към себе си да я успокои.
Наближаваше полунощ, пак се унасяха, когато някой пропищя откъм двора:
- Освободи ме! Очите ми изтекоха от тази влага. Костите ми се стопиха...
Гологлава и боса, Сирма прецапа през разкаляния двор да види кой вика за помощ. Озърна се плахо, но не бяха пропели първи петли, та очите ù губеха формите, не различаваха бялото от черното. Писъкът идваше откъм куката. Пипнешком стигна до нея. Посегна към кожата, за да я хвърли през оградата. Нещо профуча над главата ù, стори ù се, че очите на лисицата са издълбани и кървави. Като кълвани от орле...
Опита да извика Евтим, но уплахата я задуши и повали на земята...
ПС: Разказът се роди въз основа на родилните обичаи и вярвания на българите в миналото. Базирано на фолклора.
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радваш ме!
-
Чудесно си го преродила!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.155205.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e1743da7473d76648289e19b503cf997.gif" border="0" /></a>
-
... "Пътищата винаги намират човек, дори и той да няма очи да ги търси."...
-
Чест са думите ти!
-
Синя Луна,свирих в РДФ двадесет години.Горд съм ,че в този град има такива талантиви млади деца.Поздравления!!!
-
Радвам се, когато съм докоснала някого!
-
прочетох до тук с трепет и вълнение...
вълшебни са твоите разкази...създаваш легенди, мила Петя. -
-
След като прочетох Първата част... нямаше как да не прочета Втората!!!
-
Благодаря за отзивите!
-
Харесва ми как разказваш!
-
Селвер, надявам се,че продължението няма да ви разочарова. Дано да ви допадне!
Георги, аз не се сърдя на коментарите ти! Всеки изказва това, което мисли.И както Чехов казва :"Човек ще стане по-добър, тогава, когато му покажете какъв е“. Показването на грешките, е градивно
-
четох го още вчера
хареса ми
извинявай за предишните ми коментари
опитах да бъда полезен
но съм прекалено емоционален и метафоричен и не успях за което отчасти имаш и ти вина с постянното бучене на нацупени удивителни
можеш да разказваш
имаш вече идея(не говоря само за този разказ), не те мързи да пишеш - ще четем -
Ангел, благодаря, че прочете!
perperikon (Пер Перикон), момина_сълза (Стела Хинова), знам продължението, разбира се, просто реалната история завършва с летален изход...Исках да го предотвратя, но така няма да е достоверно!
-
Заинтригуващо заглавие и заинтригуващ разказ. Прочетох го на един дъх и се стъписах от временния край. Всъщност изненада ме, че не знаеш продължението. Съмнявам се, че е така.Успех!!
-
Любопитно. Не текста, а обяснението, че не си готова с края. Винаги има риск човек да се изложи, казвайки "Хоп!", преди да е скочил. Не, че е невъзможно да се навърже една история на части и да се измисли финал за нея, но притеснението от предполагаемото нетърпение на читателите /"Грабвай перото и продължавай!"/ и обвързаността на всяка цена да се вместиш в разумни срокове, могат да се отразят на качеството. Не толкова на изразните средства на повествованието, а точно на самото повествование като интрига и развръзка.
Колкото и да е неуместно да давам съвет, ще те помоля да не бързаш със следващите части и финала. Писането по задължение не е най-доброто решение. Освен ако не е начин за прехрана или самоцелно решение...
Ще прочета всичко, когато видя заглавие "Последна част". Успех! -
И мен ме побиха тръпки!
А и ти спираш както на сериалите...на най-интересното място!
Удоволствие са твоите разкази, Петя!
Привет! -
Ама хич няма да ти се размине, грабвай перото и продължавай
Аз може да не те коментирам често, но те чета.... -
Емилия, Валентина, Кръстина, зарадвахте ме!
-
Хубаво и интересно пишеш!Ще те чета!
-
Грабна ме, чакам продължение.
-
Много талантливо разказваш, много ми хареса,
очаквам с нетърпение продължението!
Поздрави за прекрасната авторка!
БЪДИ! И все така талантливо твори! -
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.154129.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/3812f53524dab095ebcb2133c71002ee.gif" border="0" /></a>
-
Силви и Ивон,желая ви усмихнат ден!
-
Петя, чародейка си!!!
Очаквам с нетърпение... -
Благодаря, че си тук! Веси, самата аз не знам как ще свърши разказът, който започннах.Скоро ще видим какво става със Сирма и Евтим!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
