Нереален разказ 10

                   През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.

Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с умиление и весело уж роптаеше.

- А мен ме забравихте в къщи, или вие само по мъжки си правите разходка, ах виее немирници

И всички весело  се смеехме.

- Петро не сме се обадили на Роузи, съвсем я забравихме - през смях каза и  набра по мобилния.

- Роузи, Августа е,... тук сме, у Петро сме в неговата къща...даа, да Роузи, радвам се. А ще може ли да приготвиш и онази стая, дето я именувахме детска,... и спалнята...Да Роузи прекрасна си, не се съмнявам, че всичко е чисто и подредено. Утре ще дойдем... не, недей, ще поръчаме храна като пристигнем. До утре.

Лицето й грейна.

- Майк, утре отиваме в другата къща,.. другата наша къща.

- Мам, а Питър нали ще дойде - попита плахо

- Да, Майк, ще дойде момчето ми, винаги ще е с нас.

                  А мен нещо ме човъркаше. Открих много ценни корпоративни книжа, облигации навярно по държавен дълг, други хартийки,... за какво ли са, но прилежно си ги оставих на местото им..

- Августа, ти не желаеш да видиш къщата обновена, чиста, подредена, а знаеш ли колко ценни неща има там, притеснявам се.

- От какво се притесняваш, казах всичко което има там е твое, имаш и документ за това,... Не искам нищо от там.

- Разреши ми да донеса онези книжа да ги разгледаме заедно все пак - настоявах

Прехвърляше лист по лист от купчинките, връщаше се  отново към някои.

- Знаеш ли какво е това, Петро, облигации от Държавен заем, тези след две години имат падеж, тези са от Щатски заем, след три години са в падеж.

Взе да ги брои и смята нещо на мобилния си.

- Ти си милионер, да , ти си милионер и малко повече от тези облигации - смееше се тя - Честито.

Ох, мислих си, знам че в Америка има много милионери, но малко остават на върха. Само кимах разбиращо с глава.

- Тези тук са с падеж  след 5 и 10 години,... това е дялово участие във фирми, охо, тук си с 51 %, държиш контролния пакет акции, колко ли дивиденти са се натрупали...

Седях като наказан ученик. Потупване по ръката от Майк ме свести.

- Пит, ще играем ли

Прегърнах го.

- Да, да Майк, ще играем, и велосипеда ти е готов, само с мама да видим какво има в тези книжа, може нали.

Той ни изгледа  сякаш питаше '' Е, точно сега ли, време е за игра, а вие ...''но смирено  взе да се занимава с камиоичетата си.

                Пристигнахме в къщата с басейна. Роузи ни посрещна тържествено, прегърнаха се с Авгусна, подаде й букетче, щипна Майк по бузката. А той гледаше с интерес и после дойде да ми помага да бута куфарите по алеята към къщи. Роузи я бе украсила с гирлянди, висулки, мигащи светлинки.

- Петро, ако обичаш  този куфар в спалнята, а този в стаята на Майк - разпореди Августа

Тръгна към басейна и верандата, Роузи и тук се бе постарала, чистичко, уютно, свежо и зелено.

А Майк ме държеше за ръка, плахо пристъпяше и се оглеждаше.

Вечерята мина великолепно.

- Мам, уморен съм - прошепна Майкъл

И Августа го поведе.

- Роузи, страхотна си, справи се отлично, благодаря ти  - успях да й прошепна

Очие й блестяха от радост и се усмихна приветливо.

- Петроо - дочух от детската гласът на Августа - Може ли да дойдеш при Майк, иска да ти каже нещо важно

- Питър, ти нали ще останеш при мама,... а ще ми разкажеш ли онази случка за индианеца и кучето му в прерията - сънливо изрече Майк

Започнах нескончаемата приказка. Не след дълго момченцето заспа. Излезнах тихичко на пръсти..

На верандата пред басейна, бе седнала Августа, пред две чаши и изпотена каничка  бяло вино.  Пламакът на ароматната  свещ си играеше по лицето й. Наистина красива жена, не е като богиня, но е красива...

- Августа, Майкъл заспа, мога да си тръгвам, нали - несигуено попитах

- Къде да си тръгнеш Петро, ти не чу ли каква заръча Майк, а и аз не те пускам никъде. Наздраве , приятелю мой, искам те при себе си.

              Сутринта придърпах завивката по голото й тяло, целунах челото й.

Майкъл, бе първата ми мисъл, какво ли прави отново в непозната обстановка. Обляох се набързо и тихичко се запътих натам. Почуках на отворената врата.

- Да Пит, чакам те -  се дочу отвътре.

Беше готов облякан.

- Искаш ли да те разведа из къщата, гаража, после из двора

- О, иска ли питане, мама вероятно оше спи

Кимнах с глава.

Хвана ме за ръка. Детските му очички се въртяха навсякъде, и отново попиваха всичко видяно. Застояхме се при Поршето, Мерцедеса, Харлея, после из градината гледаше в захлас водоскока. Птички се правеха сутришния тоалет там, цвърчаха радостно, отърсваха се и отлитаха.

- Също както в къщата ни в Калифорния, но тук е много по-хубаво...Ти не си идвал в Калифорния, нали, Пит, мама казваше,че тук имаш много работа, но и това ще стане.

А неуморната Роузи беше приготвила и сервирала закуската. Августа ни чакаше

- Ей, пътешественици, къде бяхте така гладни и жадни - смееше се тя - Сядайте да закусваме

- Мамо, а онези коли на кого са, а мотора...

- Вероятно са наши - шеговито отвърна тя

- Не мога да си избера кола, но виж мотора - не преставаше той

Августа ме погледна и намигна .

- Мдаа, всички мъже харесваме Харлей Дейвидсън - засмях се - Хайде, след като закусим ще го забършем и ако мама разреши ще се поразходим с него.

- О, не... този път не и без мене - хихикаше Августа - Искам и ааз

- Но ние само из близките улички, ще купим  на Майк  каска, истинско рокерско облекло  и тогава тримата - предложих.

Така и направихме за този ден. А след няколко дни вече тримата се кефихме на мотора като семейство рокери и бръмчахме към плажа.

                Наближаваше и денят за отчет и избора. Августа бе ангажирана с това от сутрин до вечер, както се казва. Взех си няколко дни компенсация и с Майк бяхме неразделно заедно, а вечер той задъхано разказваше къде сме ходили,  какво е видял. Милата Августа, гледаше ни с умиление, галеше лицата ни, прегръщаше ни.

Може и да знаеше резултата от гласуваето, но Августа няколко дни работеше в кабинета си в Цетралния офис, искаше справки от служителите, преглеждаше за кой ли път доклада на одиторите.

                Денят дойде. Гледах вяло към паркинга. Златисто Порше с рев влезе, закова на място.

Мадама с черен дълъг панталон, бяла риза и черно сако пъргаво излезе, заобиколи колата и помогна на момченце да слезе. Вятърче леко развяваше косите й. Бяха Августа и Майкъл.

След минути ме извика в кабинета си.

- Петро, имате с Майкъл свободен ден, аз ще съм на избора, а вие се забавлявайте. Ще се обадя когато свърша - делово изрече

- Успех ти желая скъпа, няма да те целувам, за да не разваля магията която излъчваш. Успех.

А ние с Майк се настанигхме в Нисана и отпрашихме. Къде. В зоологическата градина, на мини аквапарка, кафе и сладолед, пържени картофки и кокакола, сувлаки на клечка...

Сладко похапвахме  пита с месо и салата, когато в късният следобед позвъни Августа.

- Преизбраха ме - съобщи тя задъхано - А вие къде сте

Обясних й и как най-бързо да дойде до таверничката 

- Идвам, и аз съм гладна - смееше се тя

Разказваше  как е минал избора, парирала е още в началото евентуално недоволство като е предложила мен и кирия Мария Трендафилу, офис чистачката, за членове на Контролния съвет.

- Така правят в Америка - заключи тя.

               Пети месец бяхме заедно, след работа тримата се скитахме из Атина, по плажовете.

Спяхме където решим, или по-точно където Майкъл предложи.

Наблюдавах я скришом по бански на плажа или при басейна у тях, възбуждащо е, загадъчно, отколкото гола в леглото, горнището й напръщяло от едрите й гърди, оформени от фитнеса рамене,  срегната диафрагма с вдлъбнато пъпче, долнище и бедра като на плажна волейболистка.

- Ей, какво си ме зазяпал - ме разконспирира през смях - Харесвам ли ти. Но, да си призная и ти не отстъпваш...Ех, Петро, Питър ли, както ти е по-удобно, така ми се иска...

              Гласът на стюардесата ме върна в реалността.

- След час кацаме на Международно летище Лос Анджелис. Имате възможнот за кафе, чай, напитки,... след малко ще ви помоля да отанете по местата си.

Мда, 50 мл уиски с топло кафе ми подействаха освежаващо. Погледнах през илюминатова, все още летим  над облаците. Имах малко време да преосмисля отново всичко случило се до сега...

'' Ще ти хареса Америка, бъди сигурен, имаш Августа, имаш Майкъл, ще си имаме  и друго дете, ми довери Августа, трябва да си щастлив, това е по-голямото богатство, да имам семейство, жена  с която да се обичате и деца...'' нашепваше ми вътрешен глас.

Усмихнах се на помислите си.

Присвяткане на сигнала за коланите. Гласът по радиото го потвърди.

'' Екипажът ви приветства с Добре дошли в Лос Анджелис и ви  желае успех в реализирането на Американската си мечта, благодарим ви, че пътувахте с нас ''

Самолетът се снишаваше, виждаха се небостъргачи, някаква магистрала, в далечината блестеше океанът...

Колесарите опряха в пистата и се приземи успешно. Последва обичайното вяло ръкопляскане.

Глъчка, шумотевица, суетня , около изхода на път за ръкава, на път за следващата проверка.

              Погледът ми се замрежи, потърках очи, бяха насълзени.

Загледах се в преминаващите куфари по лентата с багаж, всички куфари и чанти  ми изглеждаха еднави. Да не би моят куфар да е хванал следващият полет...

Сребвист голям куфар с червена и синя  панделка вързана за дръжката, ето го, идва.

Присегнах, взех го и се огледах. Там е митническата проверка, разтворих куфара, митнически служител минаваше от куфар на куфар, подледне сергията вътре, понадигне нещо или натисне с ръка. Следваше го жена с униформа с куче на каишка. Кучето подушваше из багажите...

Моят куфар, същата процедура, кучето го подуши, трета служителка зад тях хлопваше капака на куфара или затвяряше до някъде ципа, ако е чанта. Хлопна и моя капак.

Заключих и го издърпах, потеглих  към другата опашка '' Паспортен контрол''.

Търпеливо зачаках реда си на няколко метра след проверявания.

'' Следващият '' подвикна служителя.

Дотътрих куфара, подадох паспорта, застанал на обозначената точка пред гишето.

Той ме изгледа проницателно като рентген, лицето му сериозно и каменно...

От къде се появиха тези мравки по гърба ми, ами да не ме изби и пот по челото.

Погледна ме отново, погледна паспорта, прекара вероятно визата ми през четящото устройство...

Хареса си страничка на паспорта, посегна към печата си, и...трак, и с '' уелкъм'' подаде паспорта ми.

 След мен дочух '' Следващият ...''

                След десетина крачки бях пред изхода.

                Автоматичната врата се отвори, минах през нея.

                Пристъпих...

                Пред мен се откриваше един нов, непознат свят, Америка, Лос Анджелис...

.............край......