Нереален разказ 3

              Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.

              Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.

Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.

- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката

Спряхме пред вратата, разплатих се.

Какво да се поизтупам, да не съм бил на воденица, та да съм паспален.

Позвънох. Почаках малко. Позвъних отново. Отвори ми някаква филипинка.

- Добър ден, имам рандеву с кирия Августа днес

- Съжалявам отсъства, няма я

- Така ли, я вижте по-добре, вижте пердето мърда отвътре. Покажете й  визитката, тя ще се досети.

И филипинката взе  визитката и потъна в къщата...

- Кирие, госпожата ще ви приеме. Заповядайте, след мен моля.

Огромен хол. Отворен вратопрозорец към двора, басейн, трябва да има 10 на 15 метра, стартово блокче, дъска-тръмплин.

Появи се Августа, загърната в  бял халат, с джапанки.

- Заповядай Петро, не си забравил, сядай, разполагай се,... чай, кафе. Роузи, две кафета, ако обичаш.

Ееех, хубаво си живеят богатите, огледах из терасата пред басейна. Барче, щъркелчета, зеленина в кашпи, бамбукови мебели, цветомузика ли има,... мечта на всеки гурбетчия.

- Разбрах, че са те уволнили Петро, не те харесаха ли.

- Изглежда, помислиха си, че нещо ви доноснича и предпочетоха най-лесното. Но, и двамата не са честни служители, имат ли поне вноски в Асоциацията, или я ползват като своя. Достигна до мен, че си строяли вили и използват средства... не съм доносник, но защо  да вземат от готовото.

Тя ме слушаше внимателно, отбелязваше нещо в дневника пред нея.

- А вие, как сте, как беше в Америка, ЕлЕй нали, Калифорния и Холивуд...

- Добре е там, друг свят Петро, трябва да го видиш за да го осетиш - замечтано каза тя - А ти  друго какво можеш.

- Всичко което не е забранено - шеговито отговорих - Само дето  не мога да летя, но мога да ходя на ръце

- Така ли, а да плуваш - посочи насмешливо към басейна

- Да го преплувам, така ли.

Тя кимна

- Но как, над вода или под вода

- Ако е под вода , кой ще те спасява - смееше се тя

- Ами вие, нали сте с бански костюм - не оставах назад - Добре, добре, ако се наложи питам.

Съблякох се набързо по плажни боксерки. Подскочих и застанах на ръце, направих няколко крачки така до трамплинчето, няма да ме издържи и се отказах. Врътнах се пак на ръце и до стартовото блокче. Поех дълбоко въздух и скочих. Колко му е 15 метра, с мощни загребоци и тласъци с крака пипнах отсрещната стена. Показах глава, поех отново въздух и обратно.

- Браво, като Ихтиандър си, не съм се пробвала...

Тя свали халата, сложи шапката. Очите ми се премрежиха, отново някоя от спасителките на плажа беше пред мен, а аз се вживявах като Мич.

Подскочи от трамплина и цопна с главата надолу във водата.

- Великолепен скок, а мен ме достраша да не счупя дъската - засмях се - Ето поемаш въздух и си под вода и плуваш бруст с ръце и крака, или краката като кроул, все едно си с плавници.

Бяхме толкова близо един до друг, че мехурчетата от водата ни се сливаха.

Забелязвах зад зеленината завистливия поглед на Роузи.

Излезнах първи от басейна, подадох ръка на Августа и я изтеглих. Тя се олюля, повлече и мен, и двамата цамбурнахме обратно във водата, смеехме се като деца  на щуротията си.

- Ще останеш ли на следобедна закуска и кафе, имаш ли време...

- Дали имам време не знам, но на поканата на красива госпожица не бих устоял - започнах серията си комплименти

               Благодарих и на двете за гостоприемството и уточнихме утре сутрин в 10 часа да бъда отново тук. Роузи се усмихна доверчиво.

В 10 без няколко минути вече бях  с мотора си пред вратата. Току да натисна звънеца и тя се отвори.

Отново Роузи, но вече с усмивка.

- Кирия Августа ви чака пред басейна.

Пийвахме кафе, скачахме отново от тема  на тема.

- Петро, ти каза, че можеш всичко. Имам по-стари модели две леки коли, можеш ли да ги погледнеш, а разбираш ли от водоскоци, от цветя, градини, от...

- От всичко, от всичко разбирам - през смях допълних - Само ми покажете къде са.

В гаража една след друга златисто жълто Порше 911 и сив металик Мерцедес с дръпнати очички, както ги определяхме като деца.

- А онова там какво е - попитах за нещо завито в брзеент

- Мотор, и той не работи, ще го дам на паляджиите за старо желязо - безизразно съобщи тя

- Но това е Харлей Дейвидсън, мечта за всеки мъж - с нескрито въодушевление казах

- Паляджиис, паляджиис - преправих гласа си - Събирам стари мотори, може и Харлеейй..

Тя избухна в смях.

- Щом ти харесва, твой е

Засуетих се около колите. Ако изведнъж кажа, че нямат гориво и  ток, къде отиде майсторлъка ми.

- Мда, ще си поиграя малко, после има ли къде да си измия ръцете. Ами да започвам...

            Започнах  от гумите, помпа , компресор, като малък сервиз , има всичко. Маслото, кой знае на колко километра е, но ще долея, да има в двигателя, ако запалят, после ще до сменям. Забърсах  прахоляка и по двигателя, вътре в купето. Записах данните на акумулаторите.

Ох, изцапал съм любимата си риза.

Имат регистрация, нямат преглед, нито платен данък, бял кахър е, стига да запалят.

- Кирия Августа готов съм, изчистих ги, необходими са два акумулатора, ако разрешите утре ще дойда отново, ще ги купя.

- Петро добре, а няма ли да останеш за обяд, Роузи е приготвила печено пиле, и след обяд е ден, имаш време за колите.

А миришеше толкова приятно. Ох, като си гладен какво се дърпаш.

- Склони ме, макар че е доста неудобно закуска, сега обяд...

- А вечеря на свещи не искаш ли - сериозно попита тя

- Може би, но щом направя колите, става ли.

             Вечерта с един автомонтьор, българин,  споделих за колите, какво може да е повредено

- Купи само една батерия, ако запалят тогава втора и смени горивния филтър обезателно, ако имаш възможност долей свежо гориво, не пипай нищо по центровката, това не е Лада, просто изчакай бензиновата помпа да подкачи гориво.

Така и направих. 

Започнах с Мерцедеса. Потупах го  приятелски '' Хайде момчето ми''. Светнаха всички възможни лампички из таблото. Загасих. Включих отново. Плахо завъртях, нещо леко зачатка, горивната помпа подкачва. Отново загасих.

Трети път. Плах опит да запали. Всичко е наред според мен. Изчаках секунда ,две, завъртях ключа.

Двигателят изръмжа, дадох газ, силен и приятен звук. С Мерцедеса успях. Браво на него...

С Поршето бе  по-сложно. Все едно с лопата са наринали вътре, двигател, тръби, кабели. Батерията не помръдва, болт оттук, болт от там, раздвиги се, издърах го нагоре, свалих го.. И поставянето  не мина по-гладко, нагласих го. Източих част от стария бензин, нов филтър. Хайде дръж се и ти подобаващо като джентълмен, разговарях с него като одушевено.

Повторих всички процедури и с Поршето. Изрева и угасна. Не съм забърсал добре с парцала двигателя, жлъчно се засмях. Повторих, двигателя изрева отново и заработи тихичко.

Почуках се мъдро по главата, добре че  късметът бе на моя страна.

Привлечена от шума дотърча Августа

- Какво стана Петро, оправи ли ги, заработиха ли

- Ето, пробвай Поршето

Седна, съсредоточи се, врътна и колата изрева от подадената газ

- Лекоо, ще хвръкнее - смеех се щатливо

- Браво, ти си майстор -изрече тя и ме целуна по устните - Какво им имаше

- Голяма повреда, ако ме целунеш още веднъж, ще ти кажа, иначе тайна

- Така ли, казвай, казвай,... дай, дай,... още ли.

Целуваше ме тя, къде на шега, къде по-сериозно.

Какво да се правя на отворко. Разказах й набързо, и  че колите трябва да се карат и е необходим още един акумулатор.

- А подаръкът ми, не го ли искаш, за Харлея говоря.

- Подарък не се отказва - засмях се - Ако имаш каска и желание, пред къщи съм с моята Хонда Африка Туин, можем да се поразходим до Маратон  например.

Тя подскочи радостно.

- Имам, и още как, имам и яке, как ме искаш с клин или с роклята

-- С клин ще ти е по удобно и аз няма да се заглеждам как се оголват бедрата ти  ако си с рокля

- Но аз имам хубави крака - шегуваше се тя - Или не  ги забеляза до басейна,... аах, мъже, да не знаеш кой какво харесва и къде гледа..

Хондата се носеше по асфалта, ръцете й ме бяха обгърнали през кръста. Вероятно приятна гледка за околните, или само ние сме на мотор, та да се заглеждат.

             Плажът бе  почти безлюден. Няколко кучета се гонеха на плиткото, опитваха с език солената вода, отръскваха козина около стопаните си, отново във водата.

Изведнъж едното куче се спусна към нас. Августа машинално ме хвана за дланта.

Хитро куче, видяло е това, направи завой пред нас  с радостен лай, и се върна при другото.

Ръката й остана така  в моята. Продължихме  разходката си по пясъка хванати за ръце и безмълвни.

Поспряхме, обърнати един към друг. Сега е момента. Гледахме се в очите, и те говореха същото.

Започнахме несигурно, малко по малко се окопитихме, езичетата ни го доказваха.

Вкопчихме се един в друг, дишахме едва-едва, притаили дъх. Лъчите на залязващто слънце ни огряваха в призрачно червено. Бяхме като залепнали, никой не смее да се отдръпне. Поемахме си въздух и отново залепвахме. А не подгънахме ли колене едновременно, усетихме все още топлият пясък  през дрехите си. Усещахме, че и вътре в тях има някаква жарава, дали да я раздухаме сега...

           И на Хондата  не й се прибираше, а ние не бяхме ли  обзети от същото.

Пред къщата й тя се засмя.

- Петро, благодаря ти, отдавна не бях изпитвала подобно  нещо,... беше великомепно. Не остана време да те попитам, кога да се разплатя за акумулаторите, за смяна на  масла, ... работата ти

- За работата, нищо, фактури и касови бележки ще ти ги дам, само за тях съм плащал,... другото е просто удоволствие за мен

- О не, чисти сметки-добри приятели - продължи тя - 500 евро ще стигнат ли, сега ще ти ги донеса.

Много ларж, това се казва истинска кирия, не е стисната и да брои  и центовете.

- А утре, ако имаш желание може да изпробваме Поршето - предложих ей така

- Даа, ако дойдеш отново в 10 часа, ще избегнем трафика към плажа, ще те чакам

              Позвъних в 10 без 5 на входната врата...

следва...