Нереален разказ 4

                     Позвъних в 10 без 5 на входната врата.

- Отключено е - дочух в домофона

- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.

Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.

- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, направила съм кафе, ела навън до басейна.

Августа се появи в бял панталон и бледо синя блуза, носеше табла  с елинико кафе, сок , някакви сладки.

Красавица е и не е надменна, даже сервира и кафе, си помислих, истинска жена, а не се превзема колко се е уморила докато прави кафе.

Насядахме.

Белите й зъбки блестяха, когато се усмихне, плавни движения като разлива кафе по чашките, горното копченце закопчано и се виждаше само златно синджирче, а медальончето,... скрило се е в пазвата, ах как исках да съм на негово място. Бъбрихме общи приказки, ами да, кафе-приказки, неангажиращи.

Докато тя отсервира , изкарах Поршето от гаража, по навик забърсах несъществуващият прах по табло, тапицерия и застанах до колата в очакване.

Тя излезе усмихната с прехвърлена през рамо малка дамска чантичка

- Готова съм

- Ето ключовете кирия, удоволствие  за мен ще е да ме повозите

- Ах тии, а аз се чудех как да ти кажа, че искам да шофирам. Хайде стига любезности, ами да тръгваме

Отворих й вратата, тя се настани, седнах и аз на другата седала.

Поршето изрева. Тя намести очила, погледна огледалата и,... литнахме.

Ох, по-бавничко да не се метнем  и ветреем като прани гащи на плет. С  лекота задминаваше колите, очевидно й доставяше удоволствие да кара бързичко..

Паркирахме. Прсд касата на плажа обичайната  навалица.

- Обаче ние нямаме бански, плажни кърпи, какво ще правим на плжа - отбеляза тя с насмешка - Хайде да се разходим из градчето, не съм идвала от много време.

Пресегна, хвана ме за ръка и повлече из многобройните  магазинчета за сувенири и кафебарчета.

- Не се притеснявай, имам да почерпя за..., за...- махна с ръка, все едно отпъжда комар - За това, че сме тук, по точно с Поршето което оправи, сме тук.

Хвана ме под ръка, притисна се в мен и се зазяпвахме във витрините, уж търсиме нещо, а скрито се наблудавахме и изучавахме.

Отседнахме в кафе-градина. Уют, зеленина и прохлада. Виждаше се синьото море, леки вълнички  кротко да мият камъчетата из брега.

Усещах погледа й да се застоява по мен, мислеше едно, а говорехме  отново смехории от едно време. Не се изненада, че освен да мога това или онова, имам Универсиетско  образование, завърших и тук две годишен курс по Маркетинг, питаше ме какво мисля за Гърция, а за Америка, отново дали съм семеен и имам ли сериозна приятелка.

- Как мислите, ако имам сериозна приятела, щях ли да стоя сега с вас, или безочлво мога да я излъжа, че съм служебно ангажиран. Бях чел някъде сентенцията '' От два стола можеш да седнеш на земята ''

Тя ме погледна и иьбухна в смях.

- Вероятно си прав, не можеш да избереш стол...

              С приповдигнато настроение Августа шофираше към дома си. Малко неправилно изпревари друга кола, оня се разсвятка с фарови, непрекъснат клаксон.

Августа намали и спря, другата кола спря на няколко метра пред нас. Тя ме гледаше виновно.

Ами защо спря, газ и да върви да гони Поршето, бих й отговорил.

Сниших се по седалата, дългата ми коса закриваше лицето ми.

Чичка със смешни 3/4 панталони с тиранти, мокасини на бос крак се довлече до нас

- Ей богаташте, така ли се кара, значи ние простолюдието да караме внимателно и стари коли, а за вас може. Я се погледнете, рошли и двете, вие ако сте много хубави няма да сте две рошли, ами ще сте с мъже,... то по карането ви се вижда какви сте,... виждал съм ги, две по две жени да се прегръщат и целуват, и вие сте такива.

Августа бе навела глава и слушаше обидите, а на мен ми кипна отвътре, хайде  аз може да съм всякакъв, ама Августа заслужава ли такова сравнение.

Тихичко се измъкнах от Поршето, запътих се  към невзрачната количка на чичката. От там любопитно надничаше жена със слънчеви очила забучени с косата, като едновремешен авиатор.

Ехидно се подсмихваше. Тази само е нашенка, и чичката  се прави на важен пред нея.

- Госпожо - започнах на български - Моля ви, кажете на господина да се успокои, нарича ни с обидни думи. Виновни сме, за това спряхме. Моля ви , извикайте го, госпожо...

Жената ме погледна, изглежда нещо я достраша от мен, взе да ръкомаха

- Спиро му, моро му,... мой Спиро, бебчето ми, ела, ела не се разправяй, остави ги...

Чичката изглежда доби още самочувствие. Поропваше по тавана на Поршето, надвесен над слисаната Августа и да бълва обиди.

Е, тоя вече го отнесе, ядосах се наистина. Хванах почукващите му пръстчета и свих кутрето му на две, натиснах по-силно. Оня изквича като прасе към кланица.

- Виж какво, престани с глупостите си, с обидите и се махай от тук - гневно казах и натиснах отново кутрето му.

- Ти ли ще ми казваш, ако сте истински жени,... ей сега ще ти фрасна един

- Ще фраснеш друг път, или рискуваш да си без кутре. Казах ти, омитай се - стиснах за последно и го пуснах

- Сега ще те науча аз тебе, има полиция, сега ще ви заявя, две никакавици срещу мирен гражданин, ще видим тази работа, има закони - не преставаше той.

Извади мобилен и взе да набира номер.

Чашата преля..

Изкопчих му мобилния, извадин набързо батерията и я хвърлих по банкета, напъхах разглобения телефон в джобчето на ризата му и защипах с тирантите.

Влезнах в Поршето и изкомандвах

- Давай газ колкото можеш, да бягаме...

Гледах в огледалото отдалечаващото се човече, не знаеше какво да прави

Хванахме зелената вълна на светофарите и необезпокоявани спряхме пред къщата й.

После вкара колата в гаража. Застоя се в нея. Остава да се е напишала.

- У вас сме кирия, какво се чудите, слизайте - весело казах отваряйки вратата - Оня ни направи на две жени и понечи да се прави на мъжкар, но сбъркал адреса.

- Петро,... благодаря ти, че се застъпи за мен, паникьосах се, помислих, че ще извади револвер.

- Еее, това да не ти е Америка, тука разговаряме по-обикновено - опитах се да я успокоя - Може би трябва да се подстрижа, модерно ли е все още дълга коса при мъжете.

Тя расроши косата ми, после я оправи, прокара пръсти по лицето ми, а устните й намериха моите.

Повдигнах я,  дългите й крака се оплетоха на хълбоците ми. Застинахме така.

- Ще останеш ли за вечеря,... нали каза, че нямаш...- говореше на пресекулки - Ще приготвя нещо за вечеря,... има и вино.

Как да се съпротивлявам. Целунах я в знак на съгласие

Настанихме се на диванчетата пред басейна. Какво ядохме или се опитвайме да ядем. Тя донесе чашите за вино, отсипа от студената течност, а тя искреше  като очите ни с които се гледахме.

- Гледаш басейна и сигурно мечтаеш, как би било хубаво да се цамбурнем в него, и без това сме цял ден в дрехите си. Почакай малко.

Върна се с два бели халат.

- Този го купих за теб, възможно най-големият размер и емблема Пи, а моят с емблема А,  искаш ли да наскачаме във водата- попита и ме погледна любопитно.

- Да, но нямам плажни боксерки - смотулевих

- Не се притеснявай,... и аз нямам. Какво ще кажеш без тях - шепнеше тя

Помагахме си за дрехите, каква ти помощ, по-скоро опипвахме извивките по телата си, застоявахме се на скритите от хората неща. Гърдите й се повдигаха учестено, сърцето й биеше забързано.

Тя галеше плещите ми, спускаше се по хълбиците, не смееше да пипне между тях.

- Нали щяхме да скачаме във водата - несигурно попита тя

- Хайде дай ръка и скачаме заедно - въодушевих се и аз

И двамата  цопнахме във водата, приятната и топла вода възвърна сили и желания. Запръскахме се с вода, ритах с крака, както Алековия бай Ганьо, като вампор, остана да изсвиря с пръсти.

Беше ни пеподправено весело.

Попивахме с халат или в устни капчиците вода по телата си, разноцветно лъщящи на тихата цветомузика. Нацелувах и двете гърдички, да не се разсърдят, , загърнах ги в халата, сръчно надянах и моя. 

Седнах на стола. Дали съм подръпнал ръката на Августа, но тя се подчини безропотно и седна в мен

Погледна ме нежно и обещаващо. Усещахме само лудешкото тупкане на сърцата си и потреперването на ръцете. Чакахме ли нещо, някой да ни свирне начало на мача или да ни подбута.

Погалих рамената й, настръхналата й гръд. От нежното докосване тялото на Августа потрепери, тазът й се размърда .Халатите изчезнаха от телата ни.

Притискахме се един в друг докато траят едновременните ни пулсации. Не мърдахме в приятен унес.

Нямахме бърза работа, поклащахме се сегиз-тогиз, ръцете ми я притискаха към мен.

Целуваше ме нанаситно.

Гледаше с оня поглед на щастлива жена , изживяла любовта си.

              Седяхме вече  смирени и благочестиви около масата. Какво да ядеш и пиеш по-напред, бяхме взели всичко от взаимната си любов

            Отпихме с наслада от бялото изстудено вино.

            Гледахме се като откриватели...

следва...