***

           Гледаш ме с големите си кафяви очи.

Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…

           Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.

           Удавен съм в очите ти.

Удавен от чувства и емоции…

           Прегръщам те, чувам сърцето ти как тупти – моето вече бясно препуска, в бесния обичен галоп …

           Чакам твоите топли устни, усмихващи се насреща ми.

Целувам те.

           Сякаш сърцето в миг спира,

                                                       удря, забавя се повече, а после по-малко...

Нямам дъх, но не искам да спирам, да те пусна…

Звъни аларма,

някой говори,

отварям очи,

сърцето бясно препуска,

оглеждам се, теб те няма,

вярно, това е моята гара,

но не се притеснявай,

ще те чакам усмихнат,

при мен да дойдеш.

***