Nov 1, 2008, 9:59 AM

Ние, в нета

  Prose » Others
1.1K 0 1

Всички ние
надничаме
през прозорците на непознатите,
за да видим как се карат,
как се събличат,
как се любят
и разделят.

Сравняваме се с тях.
Искаме да ни подскажат
как да решим проблемите си.

Даваме ли си сметка,
когато някой
специално насочва поглед към нас,
че ни дебне,
че го възбуждаме,
че може да влезе в живота ни,
че може да се влюбим,
да се разочароваме,
да ни заболи?

И тогава
отново
се вторачваме
в прозорците на другите,
по-самотни от всякога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...