Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девойките го отбягваха. Той не беше от лицемерните и със спокоен тон обясняваше за болестта си още в началото. Години му отне да осъзнае, че холивудската му красота на мига губеше стойността си щом той проведеше “откровения разговор”.
Много лета и зими минаха, Милчо прие ориста си. Вече беше зрял мъж, близо до пенсионна възраст. Не беше женен. Така и не намери жена, която да обича, и не му се роди дете, което да закриля. Помнеше много ярко думите на доктора, че никога няма да има деца. Вече когато беше на толкова много години, осъзнаваше покрусата и тежестта на думите на доктора.
Самотата го разяждаше и с годините се затвори в себе си. Нямаше живи роднини, много приятели, а познатите му бяха съсе ...