Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните на птичките, които даваха всичко от себе си, сякаш участват в „Мюзик айдъл” и са застрашени от номинации.
Аз обаче се чувствах зле. Имам сериозно подозрение, че така се е чувствал първият маратонец, малко преди да издъхне, след като съобщил радостната вест за победата на спартанците над персийците. Вече от половин час тичах подир една девойка и белият ми дроб крещеше като пасажер на катастрофирал самолет. Не, че преследвах някаква непозната. Все още не съм изпаднал чак до там, макар че съм на ръба, а просто спортувах с Деси. Запознах се с нея преди три дни, когато с риск за живота си я спасих от едно улично куче, което най-нагло ù скочи, но пък истината изисква да отбележа, че това псе имаше ...