- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъвършенстване, за самия себе си - добави Гар Ван, отпи и подаде.
- Аз съм този, който съм - каза Но Щен Вълк и изпълни ритуала с купичката.
- Не мога да науча нещо, което си мисля, че вече знам - Сянка изпи останалото вино и след като напълни купичката, я постави пред Ко Та Рак.
- Много важен е начинът, по който се представя новото знание, за да може да бъде преглътнато без засечки - сподели с останалите той своя житейско-учебен опит, преди да отпие вино и да върне купичката пред братовчед си.
- За учението са нужни двама - учител и ученик, естествено понякога учителят е самият живот, или пък света около нас, друг път учителят и ученикът са едно и също лице - Шира замислено отпи и разсеяно побутна купичката към Гар Ван.
- За да учим, трябва да подходим към всяко знание непринудено, с чисто съзнание, без багаж така да се каже. Няма да е лошо да възприемаме всичко, като изненадващо ново, дори и да е нещо на пръв поглед старо. Така и само така ще държим разума си буден и чист - след тази дълга реч сенчестата си дръпна една яка глътка вино и поставяйки купичката пред Но Щен Вълк се сети нещо:
- Из... мннпфгт - изломоти вълкът, защото тя му хвана здраво муцуната.
- Стига си повтарял, че... - започна да му казва Гар Ван, обаче:
- Изненадата е от най-важните от важните качества на индивида - каза Сянка и ухилен изпълни ритуала с купичката.
- ... мннчкггтт - изломоти Но Щен Вълк и махна с лапа към сянката, на което Гар Ван просто подбели очи.
- Кис кис кис - изкиска се Ко Та Рак и излочи остатъка от виното.