1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, образуван от открехнатата пред него врата. Докато се носеше към нея, Рик усещаше стаените в мрака, чувстваше болката им. Преминавайки те го наблюдаваха с пронизващи погледи. Не смееше да се озърне, за да ги види, но долавяше как шептят на непознат език - призрачни гласове, произнасящи думите си като дихание.
Страх го беше, всичко изглеждаше толкова истинско. А е само сън – си повтаряше той. Сън, в който страхът беше ужасяващо реален.
Гласовете шумоляха като разбърквани листа през есента, които се заравяха в краката ти и ги тъпчеш вървейки. Гаден, чупещ се шум на изсъхнали листа, превръщащи се в прах от тежестта на тялото.
Някъде в неизвестността, старинен часовник отмери тринадесет глухи удар ...