Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут на път за и от работа, така че си знаеше всяка стъпка. Този месец ѝ беше малко по-особен, защото се наложи да работи само втори смени, за това пък сутрините ѝ бяха толкова сладко-продължителни!
На няколко метра от метрото, както тръгна да пресича безлюдната алея, унесена в приятните си мисли, Лили изведнъж загуби почва под краката си и докато извика от ужас и страх, вече пропадаше нанякъде, летеше надолу, или просто падаше - и тя не знаеше какво се случва... Една забравена необезопасена шахта я погълна. Никакви усещания, никакво чувство, и страхът и ужасът бяха изчезнали, безтегловна и безмисловна като перце единствено се носеше...
Усети краката си как рязко стъпиха на нещо твърдо, пред очите ...