Нуждая се от любов
Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е обичала до сега. Май беше невъзможно.
Сега дали щеше да има смелостта да се изправи лице в лице отново с любовта? Толкова беше страдала заради нея. Дали пак щеше да приеме в сърцето си някой, който би могъл да я пречупи? Не знаеше. Не искаше да мисли за последствията. Гледаше напред, но не виждаше все още нищо. Не виждаше спасението... Кога ли щеше да се появи?
Душата й беше замръзнала. Имаше нужда от прегръдка, от мили думи, които щяха да стоплят сърцето й... Тогава щеше да се почувства жива... и желана... и обичана. Както винаги е искала.
Сега дали щеше да има смелостта да се изправи лице в лице отново с любовта? Толкова беше страдала заради нея. Дали пак щеше да приеме в сърцето си някой, който би могъл да я пречупи? Не знаеше. Не искаше да мисли за последствията. Гледаше напред, но не виждаше все още нищо. Не виждаше спасението... Кога ли щеше да се появи?
Душата й беше замръзнала. Имаше нужда от прегръдка, от мили думи, които щяха да стоплят сърцето й... Тогава щеше да се почувства жива... и желана... и обичана. Както винаги е искала.
© Надежда Т All rights reserved.
