Някога

Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущаващи чувства, но те успявали да ги преодолеят и си обещавали, че никой и нищо няма да попречи на приятелството им.

Минали години. Момичето променило начина си на живот, но все така с нетърпение очаквало срещите със своя най-добър приятел. Един ден, съвпадащ с напрегнат период и за двамата, момичето пожелало да поговори с момчето за нещо, което я тревожело. Момчето не я оставило да говори, не я погледнало дори и казало, че не иска повече да са приятели. Изрекло неща, които не били верни и с които наранило дълбоко момичето.

Сезоните се сменяли, момичето тъгувало. Сърцето и душата му страдали много от изречените думи. През деня се отдавало на всекидневните си задължения, но вечер, когато оставало само с мислите си, се опитвало да разбере с какво било загубило доверието на момчето. Може би това, което му давала като приятел, вече не било достатъчно за него. Не се осмелявала да го потърси – последния път той ú дал да разбере, че не иска да е част от живота му.

След време момичето разбрало, че момчето отива да живее в кралския дворец и се натъжило. Това съвсем щяло да ги отдалечи и може би напълно щяло да погуби приятелството им.

Следва продължение... Или може би това е краят на приказката.