"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата
Слънчев пролетен ден в началото на април бе развеселил хората след дългите студени и досадни дни на зимата. Поне за някои бяха досадни, за други бяха каквито са всички дни през годината.
Валентин бе донякъде доволен от днешният ден. Той продаваше хляб и закуски в магазинчето което бе построено на партера на жилищна кооперация. Вътре имаше две високи масички за закуска на крак, както се казва, с презумпцията да не се застояват много хората. Работеше от пет години и въпреки, че бе свикнал с работата си, не бе доволен от доста неща. Парите които поучаваше на първо място и времето, което работеше. То кой ли е доволен от работата си, но това е друг въпрос. Вероятно успелите артисти и музиканти въобще хората на изкуството, които се забавляваха и за това им плащаха купища пари. На всеки, каквото му е писано, както казваха. Днеска продаде всички закуски много бързо и сега имаше само една каса с хляб, която смяташе, че ще продаде до 14 часа, а това бе добре ...