НЮХ

       Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година пре­даваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:

       - Към хитростта имам нюх.

       От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощаден. Затова, когато построиха рибарник, го назначиха за пазач. Оттогава повечето от времето си прекарваше на язовирчето - в селото рядко ходеше. Чувстваше се добре сред природата, метнал едноцевката на рамо. За да му помагат в работата, хранеше пет кучета. Едното водеше винаги със себе си, а другите завързваше на четирите страни на рибарника. Само да им свирнеше, явяваха се в същия миг, готови да изпълнят заповедите му.

       Неумолим беше Асен и към децата, които идваха в летните горещини да се къпят.

       - Вървете нагоре по реката! - отпращаше ги той. - Ще взе­ме някое да се удави, после аз отговарям.

       Една сутрин го видяха да купува консерва и някой му подх­върли:

       - Рибата пазиш, по нея стъпваш дето се вика, а купуваш консервирана.

       - Не може аз да ловя, а на другите да не давам. Като ми се прияде толкова, имам ловен билет, ще си наловя на реката. Аз съм ловец, в рибарник риба не ловя! - отвърна той и бързо се отдалечи.

       Веднъж залови нарушител, състави му акт.

       -  Недей така бе, човек! Две риби, голяма работа. И аз мога да ти бъда полезен с нещичко... Ако ти трябва цимент, ще уредя! - започна да му се умилква бракониерът.

       - Плащай по-бързо глобата и изчезвай, докато не съм на­съскал кучетата - отвърна му.

       Но наскоро, в една тъмна лятна нощ го сполетя беда. Беше в бараката, когато го стресна настървен кучешки дай. Грабна пушката и изскочи вън. На отсрещния бряг гореше огън. Хукна натам, но и от другия бряг светна огън. Асен се спря за миг объркан. "Хитруват! Опитват се да ме заблудят, а не знаят, че към хитростта имам нюх. „Насочи се в посоката, в която не гореше огън, откъдето рекичката се влива в язовира. Там очакваше да залови нарушителите. Разлаяха се всички кучета. Само да им свирне, щяха да долетят, но той не го направи, а се спусна по пътечката между храстите. Ослушваше се нап­регнато в тишината - нищо не я смущаваше. Едва когато стигна до кладенчето, дочу тих говор. Прилепи се към едно дебело дърво и пред­пазливо надникна. На брега трима души се готвеха за риболов. Силуе­тите им се очертаваха на светлото петно на водата.

      -  Дано е клъвнал въдилата - рече единият, преди да хвърли приготвения взрив във водата,

Асен разбра, че той е този, който трябваше да "клъвне въ­дицата". Усмихна се и помисли: "Не е ли твърде голям шаранът за такава въдица? Той свали бързо пушката и пъргаво изскочи от тъмни­ната на дърветата.

        - Никой да не мърда! Ще стрелям! - с вдигната на прицел пушка прикова мъжете по местата. - Ще ви напиша акт и си заминавай­те по живо, по здраво. На хитрини като вашата не се хващам. Към хитростта имам шах.

       Зад гърба на пазача се плъзна сянка и с един отсечен удар го свали на земята. Нахвърлиха се и другите отгоре му, едва успя да свирне на кучетата. Спряха да го бият, когато престана да охка и да шава. Пушката строшиха в едно дърво. Канеха се да се заловят отново с риболова, но към тях връхлетя със свиреп лай космато кълбо.

       От различни посоки се спуснаха и другите кучета. Бракониерите хук­ват да бягат, а кучетата отгоре им. След продължително боричкане мъжете се измъкват нагоре по рекичката.

       Вече зазоряваше, когато един човек слезе до кладенчето над язовира. Наведе се над малката локвичка, но преди да натисне манерката, дочу сподавени стонове. Изправи се и се огледа. Видя прос­натия на земята човек, хвърли манерката и се завтече да помогне. Вдигна го на гръб и го понесе по нагорнището. Довлече го до трактора сред нивата, откачи плуга и го качи в кабината. Закара го в болницата.

Брат му Райчо дойде на свиждане и му разказа какво се беше случило, след като беше загубил съзнание.

       -  Намери ли ми пушката? - попита Асен, като разбра, че рибата е спасена.

       -  Намерих я, ама не става за нищо. Строшили са я. Лицето на ловеца помръкна.

       -  Нищо де. Ще си купиш нова, по-хубава.

       -  Не вещ, а приятел загубих. Толкова години ми служи.

          Преди да се разделят, Асен помоли брат си да се погрижи за кучетата.

„Те заслужават! - помисли си, когато брат му излезе. - Би­ва си ги моите кучета!”

Изведнъж си спомни срещата във фоайето на болницата с един пациент, омотан с бинтове.

       -  Къде пострада толкова много, приятелю? – попита го Асен.

      - Остави! Нападнаха ме кучета. Не ми се говори за това - отвърна обинтованият и се отдалечи.

       "Ами ако това е някой от моите нападатели? За всеки слу­чай трябва да проверя."

        Заинтересува се от този пациент. Бяха го изписали. Но пък научи името му и къде живее. Живееше в съседно на неговото село. Това го обнадежди, че може да се добере до бракониерите.

       За добрата служба, още в болницата му подариха нова пушка "Иж", с две цеви една под друга. Много се зарадва на скъпия подарък. Изправи я до леглото си.          

        Сутринта при визитацията, като видя оръжието, лекарят му се стара:

       - Тук е болница, и не може да се внася оръжие. Веднага близките ти да я приберат!

        - Я ме изгони, докторе! Виж как не слушам! Вече съм здрав, не ми се лежи в болницата. Докато ме няма, ще изтребят рибата нех­ранимайковците.

         - Ти да си благодарен, че тебе не пребиха. Ние се чудим как да те оправим, а ти за рибата мислиш - отвърна докторът.

         Щом го изписаха, веднага издири човека от болницата и с помощта на полицията всичко се изясни. Заловиха бракониерите.

            - Ами сега какво ще работиш? - попита жена му.

            - Как какво!? Отивам на язовира.

            - Върви, върви! Върви да те пребият някой ден – проплака тя.

           - Няма да се дам. Я виж, нова пушка ми подариха - усмихна се щастливо той и погали с ръка цевите.

           На другия ден, с новата пушка на рамо, Асен спря пред бараката и кучетата радостно заскачаха около него.