ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, отиде до
огнището, разръчка огъня и подаде едно трикрако столче - Сядай на топло. Ей голяма виелица, голям сняг! Ти какво насам рано от заранта в тази буря? Че то днес е и вторият ден на Рождество.
Едрият мъж уморено приседна на поднесеното му столче, разтри големите си като паници ръце и въздъхна:
- За някои е празник, за други делник, за трети мъка... Ходих до долната махала да викна баба Ирина, да бабува...в къщи.
- Ааа... - ханджията понечи да каже нещо, но махна с ръка и замълча.
Настана неловко мълчание. Само пукането на цепениците в огнището и искрите които хвърляха от време на време нарушаваха тишината.
Селото не беше малко, но всички се знаеха. Всеки знаеше радостите и мъките на всеки ...