Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи“. Малахия  3:17.

Верен на обещанието Си, Бог ни дава знамение, записано още в Битие 3:15: „Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“.  А в Исая 7:14 конкретизира:  “Ето девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил“,

„… Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена…“,  Галатяни. 4:4.  „И Словото стана плът и живя между нас“,  Йоан 1:14.  

Обещавайки спасение за всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“, Йоан 3:16, Бог засвидетелства Своята любов и закрила, към онези, които  приеха Неговия Син и се съгласиха да Го следват. И така в Исая Бог им обещава: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“, (41:10).

Божият Син - Христос  като започна  Своето служение, призовава 12 ученика, готови да Го следват и да се обучават. Група от хора, различни по възраст, обществено положение и професии, оставят всичко, каквото имат, каквото са правели до тогава  и тръгват с Него. Тръгват след Един, когото  познават като сина на  Йосиф - дърводелеца,  но, както се оказва, не познават добре. Този говори за справедлив живот, като един, който има власт за друг свят, и за спасение на душите им. Извършва чудеса, изцелява болни, изгонва зли духове. Не им беше съвсем ясно кой е и какъв е, но Му се довериха.

Естествено, като човешки същества, учениците Му имаха свои грижи, вълнуваха ги  битови въпроси, притесняваха се къде ще спят, какво ще ядат, какво ще облекат.

Христос знаеше мислите и тревогите им, затова намери за нужно да ги успокои. Той не е против подсигуряването на нашите физически нужди, обаче е против,  ние да се тревожим за тях. Затова в Матей 6:25-33.  подробно обяснява, защо да не се безпокоим и какво да правим, за да имаме необходимото. Дава ни пример с небесните птици, за чиято храна Бог се грижи, успокоява ни, че ние сме по-ценни от птиците и че Небесният ни Баща знае от какво се нуждаем , а това, което ние трябва да правим е първо да търсим  „Неговото царство и Неговата правда …..и всичко това ще ви се прибави“, Матей 6:33.

Като знаеха настроенията на управляващите, учениците се безпокояха  и как да се държат, ако ги обвинят в бунтарско поведение  и  какво ще отговарят, ако ги изправят пред Синедриона*? За тези им страхове бяха успокоени: „решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте,  защото Аз /Бог/ ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат“, Лука 21:14,15 .

В книгата „Деяния на апостолите“ се описват много от случаите, когато на учениците им се е налагало да говорят пред управляващите и  как Бог поставя думите в устата им: Деяния на апостолите 4:8-12,  4:19-20;  26:1-29 и на др. места.

Още в Стария завет за такива случаи е обещано: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките - те няма да те потопят; и пламъкът няма да те опали“ , Исая 43:2. Освен в пряк, тук можем да сме сигурни , че обещанието важи в случаите, когато водите, реките и пламъците могат да се разбират и в преносен смисъл. Какво по-сигурно обещание от това, че Бог ще те пази от огън и вода и в прекия и в преносния смисъл, и при всякакви обстоятелства :  „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ , 1Петрово 5:7.

Какво е необходимо от наша срана: „Предай на Господа пътя си и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти “, Псалом 37:5. За какъв път става дума? Има се предвид не „ивица земя“, предназначена за преминаване от едно място до друго,  а начин за постигане на определена цел, напр.: “ Ходя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието“, Притчи 8:20.

И още към тези, които уповават на Бога: „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми“, Псалом.32:8.

* Синедрион - орган на еврейското самоуправление в Юдея, съществувал от I век пр. Хр. до V век.

Ан Василева      февр 2020