Обич без възраст 2

                         Намерих го. Улица само за пешеходци и скъпи леки коли и джипове, площадче пред заведението, водоскок с фигурка на момче прегърнало риба и от устата й струи вода, наоколо наклякали жаби и от устата им  също вода. Вероятно вечер  с цвето музика е още по-пленително...

Понечих да вляза, но някакво изпито момче ми препречи пътя и заговори на гръцки, че тук е частен клуб и без членска карта не може  да се влезе и ако обичам кръгом.

Погледнах табелката на джобчето на униформата му.

- Тошка - на чест български език му заговорих - Не се мъчи на гръцки, исках да пийна едно кафе и да се срещна с кириос Срефанидис

- Не може - стреснато ми отговори на български - Тук е ВИП заведение и кириос Стефанидис отсъства за неопределено време. Съжалявам, нямаш работа тук.

Засърбяха ме ръцете, абе хърльо ти ли ще ми кажеш, както ми се е насъбрало с един удар си в несвяс, но се окопитих бързо, все пак е длъжностно лице и за капак могат да ме вкарат в полицията.

- А кога ще се върне - смирено попитах

- Може би догодина - ехидно ми отговори - А сега , ако обичате напуснете заведението.

- Да, да, извинявай за безпокойствието, може би си прав.

                   На ''моята'' автобусна спирка вероятно с часове съм седял на пейката.

- Кириос Петро, добре ли сте - ме попита женски глас - Седите тук и не мърдате, лошо ли ви е

Погледнах по посока на гласа. Мъгливо. Продавачката от цветарския магазин, от който купувах цветя за работата, ей така за мое удоволствие.

- Да, добре съм, просто нямам вече работа,... а днес ме изгониха от снек бар,...от сънародник

Нежната й ръка погали лицето ми, приглади косата.

- Е нищо, има и такива дни понякога. И какво да легнем и да умираме ли, я се стегни. Не искам и не мога да те гледам така унил и безпомощен.

Сивите й очи ме гледаха проницателно.

Само кимнах с глава и плахо се усмихнах.

                Най-доброто време, 10 часа сутринта. В  сако и панталон от шантунг, мокасини, бледо синя риза, избръснат и сресан,  съм пред '' Пурпур скай ''. Сънародникът ми не се виждаше.

Смело влезнах и при рецепцията. Извадих златната карта.

- Аз съм Петро, кириос Стефанидис ми се обади, че известно време ще отсъства, бих ли могъл...

- Господине, за нас е чест, един момент, сам ли сте или чакате някого - любезно говореше служител на средна възраст

- Не, не, сам съм

- Заповядайте - и услужливо ме поведе в залата - Какъв вестник ще желаете, кафе или нещо по-специално, напимер мартини или джин, или коктейл.

Почувствах се неудобно.

- Да кафе, само кафе и вода, и ''Файнаншъл таймс '', ако обичате.

Какво ли гледах във '' Файнаншъл таймс''. Преди време някой беше забравил вестника и се зачетох в борсови котировки, индекси, стана ми интересно. После рискувах три евро и си купих стар брой, драсках, мнимо залагах, докато не  се убедих, че  това е ''игра'' на борсата за дребните акционери, манипулация - губиш и по-рядко печелиш. Но се зачетох и в други статии, е време да мине.

Учудването ми беше, че само се подписах на касов бон   за кафето и водата.

На следващия ден направих проба и с джин с тоник и кафе, същото, само с подпис.

И вече по-възрастния пиколо или служител, ме посрещаше на входа и съпровождаше до масата, после донесе вестника, момче или момиче ми сервират кафе, тортичка и вода. Не  че ме заболяха раменете, аха да ми поникнат крилца, но ми беше приятно новото отношение към  мен.

Зърнах веднъж сънародника, забързан отново да ме изхвърли навън, строгият глас на шефа му го накара  да замръзне на място, а сам шефа ме въведе в залата до масата, попита ме как съм, какво ще желая, пожела ми приятен ден.

После сънародника Тошко ме пресрещна на излизане

- Извинявай, че се държах глупаво, ще ме докладваш ли на собственика,... ще ме изхвърли от работа, съжалявам наистина, беше непознат посетител по-обикновено облечен...

- Не се притеснявай - казах му шеговито - Само знай, че веднъж може да си отгоре, но може и да паднеш, от теб зависи.

Хубаво е. Безгрижно. Станеш, облечеш се по-изискано, идеш и пиеш кафе, четеш нови вестници, играеш на мними залагания или следиш котировките които за нищо не ти трябват.

Но взех да се оттегчавам от безделието, макар да имах финансовата възможност да лентяйствам, да играя тази игра на богат нищоправец.

              Изглежда и посетителите в '' Пурпур скай'' бяха едни и същи, нали е ВИП клуб.

Поздравяваха се усмихнато, бърбореха  си нещо тихичко, отпиваха.

Поредния ден в безделие. Разгръщах вестника, все едно търсех главния герой, пийвах кафенце, акуратно боцках от тортичката. Като сянка се приближи сервитьор.

- Господине, кирия Коцупулу ви кани на нейната маса, ако нямате нещо против, ей там е в дъното на залата.

Погледнах натам. Приятна госпожа беше в очакване. Кимнах с глава и помахах с ръка, а тя дружелюбно се усмихна и кимна.

- Кирие, вестника да ви донеса ли - попита угоднически сервитьора

- О, не, днес няма да чета 

- Госпожата поръча и за вас джин с тоник, тортичка и кафе...

- Да, може.

Правех ли се на голямата работа, да, но имах златната карта.

Представихме се един-друг. Приятна и общителна кирия, усмихната.

- Не го приемайте като комплимент, но много малко мъже биха се хвърлили да спасяват непознато дете, даже и в басейн.

- Но госпожо, аз...

- Хайде, не бъдете толкова скромен - засмя се тя - Кириос Стефанидис ви е толкова признателен

Стана ми неловко, герой от нищото, но може би е права, че не всеки би рискувал.

- Разбрах, че и вас и учителката неспраедливо са ви уволнили,...жалко. Знаете ли, търся шофьор, бодигард, ако желаете,... имам възможност да ви плащам двойно. А вие коя зодия сте

- Лъв - отговорих без колебание

- Лъв, какво съвпадение - засмя се тя - И аз, чудесна комбинация. А любимо число и цвят

- 11, и червен цвят

- А при мен е 12 и черен цвят, късметлийските число и цвят - въздъхна тя - Късмелийските

Погледнах я любопитно. Наистина има хора които вярват в зодии, търсят подходящите и бягат от неподходящи зодии, то разбирам да има нещо вярно, но ако всички тълкувания за зодиите са еднакви, а то всеки тълкувател си има негови виждания. Много важно каква зодия си.

- Но все пак , за работата де - смотулевих несигурно

- Работата ли, да ме придружавате до казината, вече ме е страх сама...Малко съм вманиячена в БлякДжак, ротативки, рулетката, печеля, губя,... понякога пътувам из чужбина. Разбрах, че живеем в един квартал, през няколко улици, парка с гъбата и супермаркет ''Василополис'' ни разделят. Ще се радвам ако отговорите с ДА, ще ви изпратя локазията - говореше тя тихичко

Сега забелязах  луксозната дръжка на масивен бастун опрян на стола й. Остава да е и саката плюс подвластна на хазарта, плюс аз подкрепящ я до стола й в казиното, отлична комбинация нма що. 

- Вие с кола ли сте

- Да, но нямаше свободни места тук и паркирам по-надолу - послъгах за всеки случай

- Добре, ще ме изпратите ли до моята

Позагледах я, ами тя се подпира на бастуна на ужким, сякаш не е допряла до него като помощно средство, хайде хора всякакви, излекувала се е.

Спряхме пред  черен джип АУДИ Q 7.

- Ще ви чакам утре в 10 часа в къщи 

                     Къщата й, ами два или три пъти по-голяма от моята, в Атинско бяло. Измислих си го този цвят ''Атинско бяло'', защото всички къщи, кооперации бяха боядисани в бяло, заради горещините навярно. Позвъних, представих се, елключалката щракна и съм в двора. 

Ау, занемарена работа, тревясало, цветенца и рози в борба за оцеляване с плевелите, по земята окапали лимони, портокали, поразместени мраморни плочки по пътечката вероятно към гаражи и някаква спомагателна постройка. Неподрязани чимшири по алеята към къщната врата.

Присегнах да звънна.

- Отворено е - чух глас по домофона - По коридора направо сте в хола.

Какво да се озъртам или гледам разни фотоси, стройно атлетично момиче в тенис-екип с ракета в ръце, други в процес на игра на корта, тук в спортен плувен костюм около басейн.

- Кирия Коцупулу - плахо подвикнах

- Даа, тук съм...смело напред - дочух весел женски глас

Едновременно влезнахме в хола. Тя с поднос с кафе, гризини, сладки, а аз слисан от посещането

- Радвам се, че дойдохте кирио Петро - весело ме приветства - Да се настаняваме и чакам да ми разкажеш нещо повече за себе си.

- Ох, да не забравя - смеех се искрено  - Аз съм българин, освен че като ученици учехме Омировите произведения, в бъзгарския език има доста гръцки думи, после сиволите в математиката, медицинските термини...Завърших Университет и с три момчета решихме да дойдем в Атина и за търсене на работа, заради морето и древната гръцка история. И уж дойдох за малко, а се застоях, хареса ми Атина, устроих се тук

- А от къде знаеш така добре гръцки език

- Изкарах курсове по гръцки в Езиковия център тук в квартала

- Така ли, Езиков център тук в квартала, добри преподавателки са били - смееше се тя - А видя ли градината ми, постройките, искат като че ли...

- Да, искат, но това е моя работа, ще ги оправя, само ми кажете от ...

- От понеделник - през смях ме прекъсна тя - Изглежда ви е скучно без да работите нещо

               Поразгледах се скришом из хола. Личи си лукса по скъпите картини, вази, статуетки, даже стара емайлирана права отоплителна печка на дърва от едно време, боклучки бих вметнал в моите очи. Ами при мен е по-добре, даже имам сабя и револвер над неработещото джаки, декоративна камина де, ее, имам и разни статуетки бронзови, медни или мраморни, които съм купувал на безценица от '' чаршаф пазарите'',  крадени-некрадени, ожулени, сам си ги почистих и нагласих  като на изложба из къщата ми.

- А ти играеш ли тенис - внезапно попита кирия Диана Коцупулу

- Да, но тенис на маса, пинг-понг, иначе тенис на корт не - промълвих едва-едва.

Без малко  да се изръся, ами тенис на корт е буржуазен, скъп спорт от облеклото до кортовете, през ракети и топки 

- Не нямал съм възможност може би. Родителите ми са били студентски вицешампиони по тенис на маса и ни тренираха заедно с брат ми, в къщи имаме две тенис маси и си правехме семейни турнири

- О, така ли, браво, а аз играя тенис на корт все още. Знаеш ли къде са, ходил ли си на кортовете над квартала преди Атики одос.

- Да знам ги, но това е с клуб-карти и не пускат вътре, само чувам възгласите на публиката. Знам само, че има кафе ресторант, но пак с клубни карти.

              Тя ме погледна с интерес, завъртя неопределено глава

следва продължение....